Св. Порфирий Кавсокаливит (1906-1991)
Два часа през деня е, намирам се на площад „Св. св. Козма и Дамян“ в Атина. Спирам пред светофара. Към мен се приближава някакъв мъж.
– В Мениди, моля!
– Извинете, не мога – отговарям, – закъснявам.
Действително нямах време: в три часа трябваше да съм в района на пристанището в Пирея.
Мъжът си тръгна, застана да чака друго такси. Нещо вътре в мен ми подсказа: трябва да го кача в колата. Правя му знак да се качи. Вече в колата, той тутакси взе от предното ми стъкло снимката на свети Порфирий, целуна я и възкликна:
– Това не е възможно!
Ръцете ми бяха заети в този момент: завивах на Мениди. Прииска ми се да взема снимката, но виждайки с какво благоговение я гледа, се засрамих от мислите си.
– Познавахте ли свети Порфирий? – попита той.
– Не, за него прочетох в една книга и много го заобичах.
– Искаш ли да ти разкажа как се запознах с него?
– Разбира се! – отвърнах радостно.
– Тогава слушай. Жена ми се разболя сериозно: откриха ? рак. Лекарите ? даваха най-много три месеца живот. В това време синът ми завършваше лицей. Един ден ни каза, че момчетата от техния клас се канят да посетят Света Гора Атон. Съгласихме се. Момчетата заминаха.
Междувременно жена ми се влоши. Лекуващият я лекар каза, че това е последният стадий на болестта, и че краят е вече близо. Много развълнуван, попитах лекаря: „Какво може да се направи, за да поживее поне още малко?“ – „Ще направим още една операция, и Бог да ни е на помощ“ – отговори той.
Но моята жена не се съгласи на операция, настоявайки, че трябва първо да дочака връщането на сина ни.
Нашият син се върна от Атон толкова радостен, щастлив и въодушевен, че може би такъв го виждахме за първи път. Започна да ни разказва колко красиво е там, колко сърдечно и гостоприемно са ги приели монасите, какъв вътрешен мир и спокойствие са почувствали всички там.
Той каза, че там действително е почувствал близостта на Бога, обхванала го такава радост, че дори забравил, че майка му е смъртно болна. За болестта ? си спомнил, когато пред него се появил старецът Порфирий – тогава той още не беше канонизиран.
– Извинете, преди колко време се е случило това? – прекъснах го аз.
– Преди две години.
– А… сравнително скоро. И какво станало после?
Криейки се от слънцето, момчетата седели под едно дърво. Разговаряли и се смеели, когато изведнъж видели някакъв монах да се приближава към тях.
Изправили се, взели от него благословение, и Старецът започнал да разговаря с тях, наричайки всекиго по име. Както може да се досетиш, момчетата били в пълно недоумение: откъде монахът знаел имената им и обстоятелствата в семействата им?
Нашият син ни разказа за срещата със Стареца и за чудото, в което беше трудно да човек да повярва.
На моя син Старецът казал: „Кажи на майка си да не се оперира. Тя няма рак“. – „Вие познавате ли я?“ – „Да, познавам я. Всички вас ви познавам“. – „Извинете, но кой сте вие?“ – „Аз съм старецът Порфирий“ – казал той и се отдалечил.
На връщане младежите влезнали в една аптека да купят нещо срещу последствията от морска болест: по пътя корабът силно се люлеел.
Влизайки в аптеката, те видели изображение на стареца Порфирий и казали: „А, ето го стареца Порфирий, когото видяхме на Атон“. Щом чула тези думи, аптекарката загубила ума и дума. „Извинете, деца, вие какво, видели сте на Атон този старец“? - „Да, точно него! Ние тъкмо от Атон се връщаме“. – „Сигурни ли сте?“ – „Разбира се, нали разговаряхме с него. Учудихме се откъде знае имената ни и какво става в семейството на всекиго от нас. Когато го попитахме кой е, ни каза, че е старецът Порфирий“. – „Аз, разбира се, ви вярвам, че сте го видели, но … Не се учудвайте на това, което сега ще ви кажа … Работата е там, че Старецът почина преди пет години!“
Децата били буквално шокирани от чутото! „Това не може да бъде! – отговорили те. – Та ние разговаряхме с него!“
Ние с моята жена бяхме сигурни, че учениците са видели някой друг, който прилича на Стареца, който също да се е казвал Порфирий. Тъй като монасите са еднакво облечени с черно расо и са с бради, на пръв поглед изглежда, че си приличат.
„Вие какво, не ми ли вярвате?! Е, добре, Бог да е с вас! – каза синът. – Всъщност, мамо, знаеш ли какво ми каза Старецът? Той каза, че не си болна, и че не трябва да се оперираш“.
След два дни пристигнахме в болницата. На следващата сутрин трябваше да бъде проведена операцията. И ето дойде часът, когато трябваше да започнат да оперират жена ми. Аз седях много развълнуван в коридора. И какво да видя?! Вратата на операционната се отваря и оттам излиза моята жена. Приближавам се към нея и я питам: „Какво се случи? Какво става?“ – „Няма нужна от операция, с мен всичко е наред“.
След нея от операционната излиза лекарят. Питам го: „Какво стана?“ – „Не зная“ – отговаря. – „Тя не иска да се оперира“. – „Жено, ти какво, полудя ли?...“
Положих максимални усилия да я убедя, че е необходимо да се оперира.
Тя настояваше на своето: „Повтарям: чувствам се добре. Искаш ли да направим повторно изследване? Ще видите, че съм здрава, чувствам го. Не ми ли вярвате? Хайде да се изследвам, за да се убедите“. Наистина, беше направено изследване. На другия ден заключението беше готово.
На това място мъжът въздъхна дълбоко.
– Какво показа изследването?
– Какво показа?! Че тя въобще не е болна! Сравнявайки старите и новите анализи, лекарите „превъртели“, опитвайки се да си обяснят как е възможно такова нещо. „Това не може да бъде! Вероятно сме объркали анализите! Трябва да се направят повторно“ – говореха учудени.
Междувременно пристигна синът ми и, виждайки цялата тази сцена и обърканите лекари, се обърна към мен: „Татко, защо не вярваш в това, което каза старецът Порфирий на Света Гора?“
Чувайки това, към него се приближи един от лекарите: „Какво каза? Старецът Порфирий? Какво ти е казал?“ – „Той каза, че всичко е наред с моята майка, и че не трябва да се оперира“.
Тогава лекарят извади от джоба си снимка на Стареца: „Момчето ми, ти си го видял на Атон? Наистина ли?“ – „Да, точно него!“ – „Ето какво: анализите са правилни. Вашата жена е здрава. Можете да се прибирате вкъщи. Още сега! Тръгвайте!“
На моята жена лекарите ? даваха най-много три месеца живот. А ето минаха повече от две години, и тя си е напълно добре. Дори се чувства по-добре отпреди времето, когато ? беше открит ракът.
Ето защо така заобичахме Стареца Порфирий. Много пъти посетихме манастира му, и когато срещнем трудности, той ни помага.
Този разказ на мъжа за още едно от чудесата на любимия Старец ми достави голяма радост. И когато моят пътник излезе от колата, аз му благодарих!
Изглед на Атонския полуостров от върха на Света Гора