„Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,
понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.“
/Лк. 19:9-10/
Който иска да види Христос, трябва духом да се издигне високо, защото Христос е над всичко. Който иска да се срещне с Христос, трябва да се очисти, защото се среща със Светая Святих.
Покаянието е отказ от разпътството на мислите и желанията, и стъпване на новия път, пътя Христов.
Покаянието е внезапно осъзнаване на собствената проказа и вопъл за лекарство и доктор. Христос е огледалото, в което всеки се вижда такъв, какъвто е - болен и уродлив. Вижда и своя прекрасен първоначален образ, какъвто е бил и какъвто трябва да стане.
Светата Църква ни подготвя повече от месец за Великия пост – благодатното време за покаяние, преоценка, вглъбяване в себе си и намиране на изоставения, забравения и опетнен вътрешен човек. Тя ни призовава да оставим безсмислените занимания, да спрем да пилеем драгоценното си време, да осъзнаем, че единствена и важна е грижата за душата, която се обновява чрез покаянието. Св. Йоан Златоуст пише за покаянието следното: „то е възвръщане на кръщението, втора благодат, очистване на съвестта, обещание към Бога за нов живот, примирение с Бога чрез добри дела“. Неразкаянието води към духовна смърт. За неразкаялите се сам Господ казва: "...ако се не покаете, всички тъй ще загинете" (Лк. 13:3). ...
Първата вест, първото напомняне за Поста е малкият разказ от Евангелието за незначителния човек с нисък ръст и професия със съмнителна почтеност. Името му е Закхей, а професията – митар, занятие, което в онова време било свързано с жестокост и нечестие. Какво се случва с него? Той тича да види Христос, но от тълпата не успява и за изумление на всички се покачва на дървото. Дали не е странен по характер или е романтик и идеалист? Напротив, той е напълно земен, материален и практичен човек. Началник е на събирачите на налози за римските властници, презиран от всички богаташ, държащ в подчинение хитрите работници. Какъв комбинативен ум и каква способност за нагаждане към чуждите властници трябва да има той, за да задържи ръководното си място и да не бъде сменен от друг.
Защо му е необходимо да види Христа, какво не му достига? Има власт, пари, семейство. Няма обаче онова значимо нещо, за което възвестява Учителя. Без него не намира покой за душата си. Като началник на митарите, той осъзнава греховността си. Вестта за идването на Христа докосва не само слуха, но и сърцето му, и той пожелава да види този приятел на митарите и грешниците, на презрените и унизените. Търси в чертите на Божествения лик, сияещ от кротост и смирение, отрада за скръбната си душа.
Господ прави не само митарите Свои ученици, но и старшия между тях Закхей води към спасение. Когато пожелава да види Иисус и се качва на смоковницата, Господ го вижда преди той да Го е съзрял. Така Бог навсякъде ни изпреварва, когато види нашата готовност да отворим сърцето си за Него.
„Закхей, малкият на ръст, но велик по дух - пише св. Йоан Златоуст - искал да види Иисуса, даряващ на хората небесното, стараел се да види Създателя на ангелите, Устроителят на небесния и надземен свят, Слънцето на правдата. Той искал да види Багренорунния овен, Чиято кръв изкупила вселената и руното Му покрило голите от Адама до края… О, златокрила Христова любов, която извежда душите на небето. Божествената любов го вдига от земята и го заставя да се качи на дървото. Тя не му позволява вече да гледа земното, а да очаква небесното. Като се качил на дървото, представял си, че е на облак. Закхей видял Господа и любовта докоснала сърцето му и го направила различен: вместо митар – ревнител, вместо неверен – верен, вместо вълк- овца“.
Иисус отива при Закхей, защото с душата си Закхей се стреми към Него. Той иска да види Спасителя и не се осмелява да мисли за беседа с Него. Пред лицето на Иисус нечистата съвест проговоря с особена сила. Благоразумният митар, трогнат от божествената любов, става друг човек. Обещава да даде половината от имота си на сиромаси, а ако нещо е взел несправедливо, да отплати четворно. Равините, според обичая, не били задължени да дават милостиня повече от една пета от имота си. Мойсеевият закон задължавал само подсъдимия да върне заграбеното двойно и четворно. Закхей разбира, че пред него стои не учител на законната правда, а Предвестник на евангелската благост и обещава да извърши нещо повече от това, което налага обичаят или законът. Господ одобрява тази жертва: „Днес стана спасение на този дом, защото и този е син на Авраама”. Тези думи на Господа са отправени към роптаещите срещу Него, защото се отбива при грешник.
Закхей е наречен син на Авраама, защото и на него заедно със семейството му е обещано спасение. Той с усърдие приема Спасителя в дома си, както някога Авраам оказва гостоприемство на тримата ангели при мамврийския дъб. И Закхей като достоен потомък на Авраам е милосърден, и половината си имот раздава на бедните. Св. Йоан Златоуст пише: „Преди да върши дела подобно на Авраам, Христос го нарича Закхей. Когато извършва благодеяние като патриарха, проявявайки любов към нищите, тогава Спасителят казва: “защото и този е син на Авраама”.
Евангелското повествование за обръщането на Закхей към Христа съдържа дълбоки нравствени истини. То ни учи най-напред на това какво да бъде покаянието ни. Закхей мисли преди да се покае единствено за печалба, сега – за Спасителя. Ако по-рано е отнемал на ближните си най-необходимото, сега е готов да даде на бедните половината от имота си.
Такова трябва да е и нашето покаяние, пронизващо, разтърсващо и преобръщащо душата ни във всичките ? мисли, чувства и намерения.
Историята на Закхей ни учи още, че никакво звание и житейско занятие не може да попречи на нашето спасение. Ако трябва нещо да оставим, то не е работата, а неправдата в нашите занимания.
От преданието е известно, че Закхей става първият епископ на църквата в Кесария Палестинска. Св. Климент Римски свидетелства, че Закхей е спътник на св. ап. Петър и заедно с него проповядва в Рим, където приема мъченическа смърт при Нерон.
Разказът за обръщането на митаря Закхей завършва с думите: „Син Човечески дойде да подири и спаси погиналите“. Трябва внимателно да тълкуваме думата погинали и да помним, че в Новия Завет тя няма значение на осъдени и прокълнати. Смисълът ? е: не на правилното място. Погиналият човек, който е кривнал от истинския път и се е отдалечил от Бога, е спасен, когато като послушно дете заеме мястото си в семейството на своя Отец.
Да погледнем, братя и сестри, Закхей, който воден от желанието си да види Господа, става велик. И днес, както някога, Христос се приближава към нас. Да побързаме да се издигнем високо, за да Го видим. Той непременно ще мине и преблажен е този, който ще бъде повикан от сладкия глас. От сладостта му се опиват ангелите.
На всички покаяли се и издигнали се, за да видят Христос, Той ще Се яви и ще открие всички тайни на небето и земята, и несметните, непреходни съкровища, които Бог е приготвил от сътворението на света за онези, които Го обичат.
Затова сега, когато настъпва благодатното време за покаяние, да помним, че Царството Небесно е притежание на покаялия се. „Тичай към храма, съветва ни св. Амфилохий Иконийски, бързай да се изповядаш; хвърли се в Божиите обятия, защото вратите на Божия храм са образ на обятията на Бог Отец“. Амин.