Преп. Порфирий Кавсокаливит (роден на 7 февруари 1906 г.)
Ще ви разкажа още няколко случаи, които станаха тук… Не зная, помни ли някой от вас девойката от Лимасол, Високата Мария? Тя беше над два метра висока. В края на живота си се преви, ходеше с патерици, след това на инвалидна количка.
Тя беше с гигантски ръст, до тавана, беше великан и уродлива. Приличаше на чудовище, дланите ? бяха огромни. Обувките ? (в манастира остана една нейна обувка) бяха петдесет и седми номер. Обувка с размерите на лодка. Ръката ? беше три пъти по-голяма от моята.
При нас имаше един монах, отец Нифон. Преди да дойде в манастира продавал ябълки. Когато бил 15-16-годишен, отишъл да продава ябълки в селото, където живееше Мария. Имал два пакета с ябълки и потропал на вратата на една къща. И тогава вратата се отворила и излязла Мария, истинско чудовище. Той от страх хвърлил ябълките и хукнал да бяга. Ето тая девойка, скъпи мои, беше свята душа, наистина беше свята. И въпреки че външно приличаше на чудовище, малките деца изобщо не се страхуваха от нея. Тя даваше утеха на много хора. Тоест беше духовна майка, в пълния смисъл на тази дума.
Тя растеше и ставаше все по-голяма и по-голяма…накрая стигна някъде около два метра и четиридесет сантимента. В болницата съединиха две легла, за да може да се помести. А когато умря, ковчегът ? беше невероятно огромен.
Канеха я в Америка, за да я изследват и да установят причината да стане толкова голяма. А в главата на Мария имаше тумор, и ? бяха казали, че този тумор притиска очите, и че ще си изгуби зрението, ще ослепее. Мария, разбира се, се уплаши и замина за Америка с държавни пари, за да я изследват и да ? помогнат да си запази зрението. Иначе се чувстваше добре.
В Америка известни лекари провели съвещание, едни казвали, че е болна от гигантизъм, други изказвали различни предположения. Но не могли с точност да кажат какво се е случило с Мария и защо тя е станала такъв великан. Лекарите ? предложили да ? купят скелета, за да го запазят за научни цели, защото за тях тя била феномен, и тя, чувайки това, много се разстроила.
В такова състояние Мария отлетяла от Бостън за Атина. Там една нейна позната девойка ? предложила: „Хайде да отидем при стареца Порфирий в Пендели“. Мария, която не била чувала за никакви старци, ? отвърнала: „Остави ме на мира, аз вече ходих в Америка при учените. Какво може да ми каже този старец?“ — „Хайде все пак да отидем, той е сляп и малко трудно говори“. Мария отвърнала: „Особено щом е сляп и малко трудно говори, защо ни е да ходим, за да слушаме как той нещо фъфли?“ Мария говорела така, защото била отчаяна. Накрая все пак я уговорили да замине при стареца. С нея тръгнали майка ? (госпожа Констанция, която и до днес е жива), една монахиня и още няколко души.
Пристигнали те при стареца, влезли при него в килията, а старецът тогава беше вече сляп. Щом влезли, и той казал на Мария: „Приятелката ти те уговори да дойдеш, а ти защо не идваше? Защото ще фъфля ли?“ Старецът повторил точно тези думи, които Мария казала. Тя се смутила, не разбрала. Старецът я попитал: „Какво ти е?“ Тя отговорила през плач: „Ще ослепея, отче“. — „Няма да ослепееш, мила моя, но ще започнат да ти се чупят костите“. — „Не, отче, костите ми са здрави, с костите ми всичко е наред. Ще изгубя зрението си“. — „Не зрението, а костите“. Мария за трети път казала: „Зрението, отче“. — „Не зрението, скъпа моя, а костите ти ще се разрушат“. Но тя не разбрала това. Тогава старецът ? заповядал да застане на колене. Тя коленичила, старецът сложил ръце върху главата ? и започнал да се моли. Както ми разказа след това самата Мария, тя почувствала, че всичко в главата ? сякаш закипяло. След това старецът ? казал: „Зрението си няма да изгубиш, но костите ти ще се раздробят и ще излязат навън“. Тя не повярвала. „Но нали лекарите ми казаха, че с моите кости всичко е наред?“. Старецът попитал: „А защо се е случило това с теб? Обясниха ли ти лекарите?“. „Не намериха причината, отче. Казаха, че е гигантизъм, но причината не откриха“.
Тогава старецът попитал майката на Мария: „Помниш ли, когато беше бременна с Мария?“ Междувременно Мария беше вече на четиридесет и три години, така че бедната госпожа Констанция, която не беше млада, отвърнала: „Ммм, помня, отче, да, помня“. — „Помниш ли, когато беше във втория месец на бременността, как често ти се повръщаше?“ — „Смътно си спомням, отче“. — „Помниш ли как мъжът ти те заведе на лекар?“ – „Как мога сега да си спомня за лекаря?“ Тогава старецът започнал да ? описва всичко подред: „Спомни си, как пътувахте с автобуса от вашето село. Как излязохте на площада“. И слепият старец описал как е изглеждал този площад преди четиридесет години. „След това твоят мъж те заведе на тази улица…“ И старецът описал улицата, така че Констанция си я спомнила. „Мъжът ти те заведе в приемната на лекаря, със зелената врата. Ти влезе вътре. Помниш ли?“ — „Помня“. — „Ти му разказа, че често ти се повръща, защото си бременна, и той ти даде пакетче с таблетки, там имаше петнадесет таблетки, помниш ли?“ – „Спомням си, отче“. – „Ето значи, тези таблетки са били против епилепсия, лекарят е сбъркал и ти е дал таблетки против епилепсия. Ти си ги изпила и зародишът се е деформирал, затова имаш такава дъщеря“.
След това съобщили за тази причина на учените, и всичко се потвърдило. Какво стана после? Мария престана да губи зрение, но костите ? започнаха да се раздробяват. Веднъж, когато беше дошла при мене, една нейна кост проби кожата и излезе навън. Костите ? започнаха да се рушат, да се разпадат, както предсказа старецът. Когато Мария излязла от килията, старецът казал за нея: „Тя е светица“.
(Със съкращения)