Преподобни Паисий Светогорец (1924-1994 г.)
С поста човек показва своето произволение. Извършва от любочестие някакъв духовен подвиг и Бог му помага. Ако обаче прави това насила, казвайки си: „Какво да се прави? Петък е, трябва да постя”, тогава ще се измъчва. Но ако прави това съзнателно и пости от любов към Христа, ще се радва.
Нека си помисли: „В този ден Христос е бил разпънат на кръста, не са Му дали да пие дори вода, а са Му дали оцет 6. И аз няма да пия вода целия този ден”. Ако направи това, тогава ще чувства в душата си по-голяма радост от този, който пие и най-хубавите напитки!
Мнозина от светските хора не могат и един Разпети Петък да изкарат в пост, но могат от инат да стоят на гладна стачка пред някое министерство, за да получат нещо. Там дяволът им дава кураж. Това, което правят, е самоубийство. Други пък, когато дойде Пасха, с всичка сила и с голяма радост пеят “Христос Возкресе”, защото ще си похапнат добре. Приличат на иудеите, които искали да направят Христа цар, понеже ги нахранил в пустинята (виж Иоан. 6:5-15).
Помните ли какво казва и пророкът? “Проклет, който върши нехайно делото на Господа” (Иер. 48:10). Друго е, когато човек има доброто желание да пости, но не може, защото ако не яде, започват да му треперят краката и пада на земята, т.е. не може да издържа поради лошо здраве или друга причина. А друго е да има сили и да не пости. Къде е тогава доброто произволение? И мъката на този, който иска да се подвизава, но не може, се вменява за голям подвиг, и такъв човек има по-голяма награда от друг, който е силен и има смелостта да извършва духовни подвизи, защото той чувства и известна удовлетвореност и задоволство.
Днес дойде една петдесет и пет годишна жена, бедната, и плачеше, защото не може да пости. Мъжът ? я е напуснал. Имала едно дете, но го загубила при нещастен случай и така останала сама. Майка ? е починала, няма нито дом, нито храна, вземат я други жени в домовете си и там върши по някоя работа. Каза ми горката: „Отче, много ми тежи на съвестта това, че нищо добро не правя; а най-лошото от всичко е, че не мога да спазвам постите. Каквото ми дадат, това ям. Понякога в сряда и петък ми дават постно, но често ми дават блажна храна и се принуждавам да я ям, защото иначе изнемогвам и не мога да стоя на краката си”. „Яж, казах ?, щом като нямаш сили и кураж”. Човек трябва да наблюдава себе си. Ако види, че не издържа, ще хапне малко повече.
„Определи собствената си мярка”, казва преподобният Нил 7.
- Отче, как едно време някои жени по селата не са яли нищо от Чисти понеделник до Тодорова събота 8? С толкова много работа около дома, децата, животните, нивите, как са издържали?
- Казвали са в мисълта си: „По принцип не би трябвало да ядем до Велика Събота 9, а пък ето, тази събота е близо”. Или може да са си казвали: „Христос е постил четиридесет дни, какво е за мен да попостя една седмица?” Освен това са притежавали и голяма простота, затова са издържали. Ако човек има простота и смирение, получава Божията благодат, пости смирено и се храни по божествен начин. Тогава има божествена сила и голяма издръжливост за продължителни пости.
В Австралия един младеж на около двадесет и седем години бе стигнал дотам, че да не яде нищо двадесет и осем дни. Духовният му наставник го беше изпратил при мен, за да ми каже това. Беше много благоговеен и имаше много подвижнически дух. Изповядваше се, черкуваше се, четеше светоотечески книги и главно Новия Завет. Един ден прочел в Евангелието, че Христос постил четиридесет дни, много се трогнал и си помислил: „Ако Господ, Който бил Бог и като човек бил безгрешен, постил четиридесет дни, аз като много грешен човек какво трябва да правя?” Затова поискал благословение от изповедника си и той да пости, но не съобразил да му каже, че възнамерява четиридесет дни да не яде нищо. И тъй, започнал своя пост от първия ден на Великия пост, издържал и Кръстопоклонната неделя, без дори да пие вода, въпреки че работел във фабрика и при това вършел тежка работа – подреждал кашони. Когато настанал двадесет и осмият ден, почувствал леко замайване по време на работа, затова и поседнал малко. След това изпил един чай и хапнал малко сухар, защото помислил, че ако припадне и го закарат в болница, ще установят, че това е станало от постене и ще кажат: „Я виж, християните умират от постене”. Каза ми: „Отче, след толкова дни пост чувствах отвращение от храната, но насилвах себе си да ям нещо, за да мога да работя”. Смущавала го обаче мисълта, че не изпълнил четиридесетте дни и казал това на изповедника си. Онзи разсъдливо му казал: „И тия дни, които си постил, са достатъчни, нека не те тревожи мисълта ти”. След това го изпратил при мен, за да не му остане някой помисъл и да се измъчва. За да съм сигурен, че мотивите му са били чистосърдечни, го попитах: „Дал ли си обет да постиш четиридесет дни?” „Не”, казва ми. „Когато взе благословение от изповедника си да постиш, не помисли ли да споделиш помисъла си, че възнамеряваш да не ядеш нищо четиридесет дни или си укрил уж добрия си помисъл, за да постиш по своя воля четиридесет дни?” „Не, отче”, казва ми. Тогава му рекох: „Разбира се, аз знаех това, но просто те попитах, за да разбереш сам, че имаш небесна награда за дните, през които си постил и които са достатъчни. Недей повече да се тревожиш, че не си могъл да издържиш четиридесет дни. Друг път обаче казвай на изповедника си и добрите помисли, които имаш, и каквото добро криеш в сърцето си, и духовният ти наставник ще прецени дали трябва да извършваш някой духовен подвиг и т.н.”
Понеже имаше голямо смирение, благодарение на смирените помисли, които развиваше у себе си и бе извършил този пост от голямо благоговение пред Христа, затова естествено било и Христос да го подкрепи с божествената Си благодат. Ако пък някой друг тръгне да извършва такъв пост и себелюбиво си каже: „Защо да не го направя и аз, щом онзи го е направил?”, ще пости само ден-два и ще се строполи на земята. Ще се помрачи и умът му, защото Божията благодат ще го изостави и ще съжалява за усилието, което е положил. Може да стигне дотам, че да каже: „И какво излезе от това?” Чрез поста човек се превръща в агънце. А ако става като звяр, това означава, че подвизите, които извършва, са свръх силите му или ги извършва от егоизъм и затова не получава Божията помощ. Но постът понякога укротява и дивите зверове. Когато са гладни, приближават човека. По инстинкт чувстват, че ще умрат от глад, докато ако приближат човека, за да намерят храна, може нищо да не пострадат. Веднъж видях вълк, който беше станал като агънце, защото беше гладен. През една много снежна зима беше влязъл в двора ни. Бяхме излезли с брат ми да нахраним животните и аз държах фенера. Брат ми взе ръжена и го удряше, а той изобщо не реагираше.
Ако човек не стигне дотам, че каквото и да прави, да го прави от любов към Бога и ближния си, тогава пилее напразно силите си. Ако пости, но има горделив помисъл, че прави нещо, постът му е напразен. Тогава е като пробит резервоар, който нищо не задържа. Ако налееш вода в един пробит резервоар, постепенно ще изтече цялата.
Удоволствието от лекия стомах
Когато човек не се въздържа, носи в тялото си цели складове. Докато, когато се въздържа и яде това, което му е необходимо, организмът му го изразходва и не трупа нищо.
Разнообразието от храни разширява стомаха и възбужда апетит, но причинява разслабление и плътско разпалване. Ако на масата има само едно ястие, и то не е много вкусно, човек може и да не го изяде цялото, или ако е вкусно и се полакоми, може да хапне малко свръх мярката. Ако обаче има риба, супа, картофи, сирене, яйца, салата, плод, десерт, тогава има желание да изяде всичко и гледа за още. Апетитът поглъща всичко, защото едното ястие подбужда към другото. Какво нещо е човекът - не може да понесе и една дума напряко - не може да понася този, не може да понася онзи. А горкият стомах, каквото му хвърлим - понася.
Питали ли сме го дали му понася? Тоест, стомахът, който няма разум, ни изпреварва в добродетелта и полага усилия да понася всичко. А ако единият вид храна не е съвместим с другия, когато влязат заедно вътре, започват да се карат. И тогава какво да прави и той, горкият? След това, защо ти е тежко на стомаха?...
- Отче, как може да се пречупи навика да се яде много?
- Нужно е малко спирачка. Лиши се от нещо, което ти харесва, за да не отваряш апетита си, защото малко по малко плевникът расте (т.е. стомахът е разширява – б. пр.). След това стомахът, лошият “митар”, както казва авва Макарий, постоянно иска. Чувстваш удоволствие от яденето, обаче после искаш да поспиш и не можеш нищо да свършиш. Ако ядеш само по един вид храна, това помага да се възпре апетитът.
- Отче, ако има разнообразни храни, но в малки количества, пак ли съществува същата опасност?
- Е, същата опасност е, но партиите са малки и не могат да съставят правителство!... Когато има голямо разнообразие, все едно че се събират много... политически партии в стомаха и едната партия дразни другата, счепкват се помежду си, бият се и ни става тежко на стомаха...
Приятното усещане от лекото ядене е по-силно от удоволствието, което доставят най-хубавите ястия. Когато като малък отивах в гората и изяждах само парче кравай, о, нищо повече не исках! И най-хубавите ястия не можеха да заместят онази духовна наслада, която чувствах. Но правех това с радост. Много хора обаче не са могли да почувстват удоволствието от лекия стомах. Когато ядат нещо вкусно, отначало чувстват някаква наслада, а след това идва чревоугодието, лакомията, ядат по много и особено когато са възрастни, чувстват тежест, и така се лишават от удоволствието на лекия стомах.
Преп. Паисий Светогорец - Въздържание в ежедневния живот. От книгата Слова 4: За семейния живот, http://www.sveta-gora-zograph.com
______________
6 Вж Мат. 27:34; Марк. 15:36; Лук. 23:36 и Иоан. 19:29.
7 Преп. Нил Постник: “За осемте духа на лукавството” - б. изд.
8 Т.е. въздържали са се от храна и вода шест дена - б. пр.
9 Старецът има предвид, че Великият пост е установен в подражание на четиридесетдневния пост на нашия Господ Иисус Христос. Има много светии в Православната Църква, които също не са вкусвали храна по четиридесет дена, подражавайки на Христа - б. пр.