… Възлюблени, много синове и дъщери ще намерите, които обичат родителите си, но малцина са, които ги почитат. Да почиташ баща си и майка си, това значи да не се срамуваш от тях, когато се издигнеш на високо стъпало в живота, а те останат долу в своята необразованост и простоватост.
Чувал съм за българин, родом от самоковските села, който отишъл в чужбина и се издигнал до там, че станал професор по медицина в една от най-големите европейски столици.
Той добил голяма известност със своите научни трудове, тъй че навсякъде из европейските университетски градове го викали да чете лекции и да дава мнение и съвети при трудни медицински случаи. Той бил толкова зает, че не можел да отдели време да се види с милите си родители. Затова, когато веднъж го поканили да чете лекции във Виена, град сравнително по-близък до България, той писал на родителите си да отидат до там, като им пратил пари за път и дал указания в кой хотел да отседнат.
Родителите му били простички селяни. Те никога не били излизали вън от България. Но за да видят милия си син, за когото чували, че станал световноизвестен хирург, готови били да отидат и на край света. Пристигнали те във Виена и с голям труд намерили хотела, посочен им от техния син. Какво било тяхното учудване, когато те се видели в истински палат. Тук ги посещнали много добре. За тяхното пристигане прислугата предварително била осведомена. Въвели ги в един салон, дето трябвало да чакат сина си. Тук случайно бил и един друг българин, който бил излязъл по работа извън България. Той разказваше за срещата между професора и неговите родители.
Дълго седяли смирено на една маса простичките български селяни. Майката била със селска забрадка и груб сукман, а бащата – с потури. Изведнъж вратата се отворила и в залата влязъл синът – висок, красив, елегатен господин, с изтънчени маниери на най-изискан европеец. Като видял родителите си, той се спуснал към тях, развълнувано ги прегърнал, целунал ги и им се радвал ненаситно. Въпросите и радостните възклицания нямали край. Най-сетне поръчали обяда. Сам синът станал да сервира на майка си и баща си. Той им сипвал в чиниите, подавал им хляб, услужвал им с такава изискана нежност и изящно внимание, като че седял на масата не със своята простичка майка, а с някоя най-знатна дама и като че не бил това баща му с потурите, а някой голям общественик или учен.
Наблюдавал това случайният свидетел българин и се трогнал до сълзи. Той си рекъл: „Ако всички деца тъй почитаха родители си, колко благородство и красота би имало в нашите семейства!“ Няколко дена се радвал синът на родителите си, след което ги изпратил пак за Бъгария, за да може той да продължи своя далечен и славен път.
„Почитай баща си и майка си!“ Тоя син е изпълнил тая Божия заповед.
. . .
ПОПРАВИ ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ СВОИТЕ РОДИТЕЛИ, ДОКАТО НЕ Е КЪСНО
Възлюблени, ако само знаехме, какво Божие благословение се крие в почитта към родитеите, никога не бихме ги огорчавали! Но за съжаление, човек често не цени някои съкровища, докато ги притежава. Загуби ли ги, почва да въздиша за тях
Колко млади хора, па дори и възрастни, не могат да си простят, че не са били добри синове и дъщери. Нека техният пример поучи ония, които са щастливи да се радват на своите още живи родители!
Едно момченце, възпитано добре от своята майка-вдовица, но увлечено от лоши другари, престанало да я слуша. То имало всъщност добро сърце. Ала подражанието на примерите от улицата съвсем го отчуждили от майка му, и то всеки ден я довеждало до горки сълзи. Майка му се разболяла тежко и все го упреквала:
- Ти с твоето непослушание ще ме доведеш до гроба!
Но и това не трогвало лекомисленото момче. Една вечер то се прибира късно вкъщи, ляга да спи и … изведнъж вижда, че майка му е умряла! Събира се народ в техния малък дом. Строги и печални лица на познати и непознати се лутат около мъртвата, нареждат я в ковчег и се готвят да я погребат. Свещеникът пее тъжно: „Со святими упокой!“
Момченцето, пронизано от остра скръб, иска да види за сетен път майка си. Но всички грубо го отпъждат:
- Назад! Ти си недостоен да се доближиш до майка си! Ти я уби с твоето непослушание!...
Детето, съкрушено, чувствало, че наистина е много виновно пред майка си. И изведнъж разбрало колко много скрита обич е имало в сърцето му към нея:
- Мамо, мамо! – започнало да вика безутешно то, чувствайки, че никога вече няма да я види, че е загубил най-милото си същество!
- След опелото в църквата закарали мъртвата на гробището. Но и там близките на покойната не позволили на лошия син да се доближи до майка си и тъй я спуснали в гроба. Записали я с пръст … и се разотишли…
Момчето, останало само, взело да плаче с всички сили. Какво да прави? То не се простило с майка си! А тя е вече заровена. Изведнъж то решава: с двете си слаби ръце да изрови гроба, за да може още веднъж да види милата си майчица. И започва да изхвърля настрани пръстта. Ала все още като планина се издига пясно натрупаната земя върху гроба. Момчето плаче и рови, плаче и рови… Вече от пръстите му капе кръв, а той е още в началото! Готово да падне вече в пълно отчаяние, то изведнъж почувствало две нежни ръце да го милват по лицето.
- - Мило чедо, защо плачеш? Защо ме викаш? – чува то гласа на майка си и трие в недоумение очите си. Изведнъж всичко разбира и се хвърля в обятията на майка си.
- - Маминко, ти си жива! Сън било всичко! Никога няма да те дразня! Прости ми, мамо, дето толкова много досега съм те огорчавал!
Деца, младежи, синове, дъщери, почитайте родителите си! Ценете ги, обичайте ги, слушайте ги, докато са живи! Загубите ли ги, безплодни съжаления ще разкъсват сърцата ви! Ала ще бъде късно! Знайте, че ничия земна любов не може да се сравни с чистата и безкористна, с възвишената и жертвена родителска любов! Затуй отплащайте ? се, докато можете и доколкото можете! Помнете думите на Премъдрия Сирахов син: „Който почита баща си, ще се очисти от грехове, и който, уважавайки майка си, е като оня, който придобива съкровища“ (Иис.Сир. 3-:3-4). Над добрите деца се излива Божията благодат и те пожънват на своя ред от своите деца ония благи плодове, които са сели, когато са се грижили за своите родители!
Затова в петата Божия заповед се казва: „Почитай баша си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята“. Амин.
Из „Нашата любов“, Църковно-обществено сдружение „Екзарх Антим I“, Видин, 1994 г.