Мястото, на което стояхме в окопа, изглеждаше някак особено. Буквално, сякаш някой ни помагаше: немците ни атакуваха с превишаващо мнозинство, а ние ги отблъсквахме, като загубите ни бяха удивително малки.
А в този ден боят беше особено жесток. Цялото бойно поле беше покрито с тела на убити - наши и немски. Боят стихна едва към вечерта.
Всеки се зае със своя работа и чакаше кога ще донесат вечерята. Аз извадих цигарите, запуших, а моят замляк Иван Божков застана отстрани.
Изведнъж Иван надникна над окопа.
- Иване – викам му – какво правиш? Снайпера ли търсиш?
Божков слезе в окопа не на себе си. И ми казва тихо:
- Петя, там една жена плаче....
- Сторило ти се е, откъде ще се появи там жена?
-
Но когато от страната на немците стихна „музиката”, ние чухме, че наистина някъде плаче жена. Божков си сложи каската и излезе от окопа.
- Там се появи мъгла – каза той – А в мъглата от нашата страна върви жена... Навежда се над убитите и плаче. Господи! Тя прилича на Богородица! Братя! Господ ни е избрал за тази паметна минута, пред очите ни се извършва чудо! Пред нас е свято видение!
Ние внимателно погледнахме от окопа. По фронтовата линия в облаци мъгла вървеше жена, облечена в тъмна и дълга дреха. Тя се навеждаше към земята и силно плачеше.
Някой каза:
- Немците също гледат видението. Каските им стърчат над окопите... Нещо като че ли не е естествено. Погледни, каква е Тя висока, два пъти повече от обикновена жена....
Господи, как плачеше Тя, в душата ти всичко се преобръщаше!
Докато гледахме видението, странна мъгла покри голяма част от фронтовата линия.
Аз си помислих: „Като с покривало покрива загиналите...”.
А Жената...така приличаща на Богородица, изведнъж престана да плаче, обърна се към нашите окопи и ни се поклони.
- Богородица се поклони към нашите окопи! Наша ще е победата! – силно изрече Божков.
Иконата на Пресвета Богородица "Търсеща загиналите" (“Взыскание погибших”).