Всемирното Православие - АПОСТОЛСКАТА ПРОПОВЕД ПО НАШИТЕ ЗЕМИ

Св. апостол Андрей Първозвани проповядвал по бреговете на Черно море

Балканският полуостров като кръстопът между Близкия Изток и Западна Европа бил предмет на сериозно внимание от страна на апостолите. Те проповядват и в земите, които по-късно стават отечество на българите. Първозваният апостол Андрей, брат на апостол Петър, обходил брега на Черно море на път за Южна Русия. Той основал църкви в Малка Скития (сегашна Добруджа) и лично ръкоположил епископи и презвитери.

Св. апостол Павел

А апостол Павел основал църкви в град Филипи на Бяло море и в Солун, в които процъфтявало християнството. От тях чрез приемниците на апостола християнството проникнало и във вътрешността на полуострова. Филипийската църква, ръководена от апостол Павел и организирана от евангелист Лука, била издигната в митрополия, която имала подчинени седем епископии. Една от тях е със седалище град Смолене, по горното течение на река Арда. Какви велики мъже са посели семето на Христовата вяра по нашите земи!
Аполстолските приемници се потрудиха също много, за да се утвърди посятото и да се разшири благовестието. Известен е епископ Ерма, който основал църква във Филипополис, днешния Пловдив. Епафродит свидетелствал в Адриания до Черно море. Амплий проповядвал в Ираклия, а може би и в Одесос (Варна). Той бил ръкоположен лично от апостол Андрей и по-късно умрял мъченически за вярата. Мелитон основал църква в Сердика (София). Той е известен с много литературни апологетични трудове. Онисим бил пръв епископ в Берия (Стара Загора). Карп бил епископ в същия град и умрял мъченически. Елий Юлий Публий основал църква в Девелт (недалеч от Бургас), а Сотас – в Анхиял (Поморие). Иенен, Ирин и Пин, ученици на апостол Андрей, разпространявали християнството от Скития до северните страни. Те умрели мъченически, като били привързани за дървета и оставени върху леда на реката, докато постепенно се потопили. Тези и много други проповедници, чиито имена са в забрава, са били първи проповедници в споменатите градове – центрове на вяра и християнска нравственост.
Благодарение на такава ревностна апостолска дейност още в началото на трети век възникнали църквите в Марцианополис и Дуросторум. Маркианопол е основан от император Траян. Развалини от него сега има до град Девня, Варненско. Дуросторум е сегашният град Силистра. Християнството в тези църкви процъфтяло и дало мъченици.
Пролятата мъченическа кръв се превръщала в семе на християнството. Ако си послужим с езика на съвременните названия, ще видим, че в апостолското време по нашите земи проповедта на светите апостоли Андрей и Павел и на приемниците им била толкова плодотворна, че тогава били основани църкви във Варна, Силистра, край Бургас, Поморие, Стара Загора, Пловдив, София, Охрид, Солун, Смолян и др. Простолюдието от селата, като отивало в града по работа и търговия, се сближавало с църковните общини и се християнизирало. Примерът на по-висшето съсловие от градовете, обикновено римляни и гърци, действал силно, но над всичко мъченическата смърт на изповедниците запалвала в душите пламъка на Христовата вяра.
Така приели християнството народите, съставящи простото население в първите 3-4 века. А те са тракийците и родствените на тях племена скити, беси, смолени, даки, готи и др. Християнският живот започнал да процъфтява особено когато император Константин узаконил вярата с едикт. Той имал прозрението да разбере, че християнството не само че няма да разори Римската империя, както мислели неговите предшественици, а ще облагороди дивите нрави на населниците на полуострова. А то действително превръщало варварите в мирни граждани.
Скитите, които съставят ядрото на българската държава, са християнизирани още от апостолско време. Главният град е Томи, близо до устието на река Дунав. Епископите в него са се отличавали с голяма святост и енергична дейност. Когато идват българите, намират християнската вяра утвърдена. Бесите заемали Западните Родопи. Епископ Никита ги християнизирал. Те били толкова диво племе, че принасяли жертви от хора, но се облагородили. Пещерите на разбойниците се превърнали в монашески килии. Той покръстил и даките, населени на юг от Дунав. Готите, още когато били в Крим, приели вярата. Просветител на тракийците е епископ Филип и неговите приемници, така че християнизацията на трако-илирийските племена към края на четвърти век е била окончателно завършена.
Както се вижда, към III-IV век християнството е било разпространено по нашите земи. До голяма степен успехът се дължи на това, че се служело и проповядвало на родния език на племената. Така била подготвена основата за покръстването на славяни и българи, които в края на VII век основават по тези места България.

09.02.2002 г.