Преп. Николай Велимирович (Жички, Сръбски): 1881-1956 г.
За нас, християните, смъртта е завършване на училище, сигнал за завършване на военна служба и призив към завръщане в родината. За вярващите в Христа смъртта сама по себе си е нищо (2, 176).
* * *
Невярващите се боят от смъртта, понеже виждат в нея унищожение на живота. Мнозина вярващи се боят от смъртта, понеже считат, че не са изпълнили послушанието си в този свят – все още не са помогнали на децата си да стъпят на краката си или не са довършили нещо започнато.
Дори някои светии са изпитвали страх в смъртния час. Когато ангели се спуснали да приберат душата на авва Сисой, този небесен човек се помолил да го оставят още малко в този живот, за да може да се покае и да се подготви за отвъдния живот. Или по-точно светиите се бояли не от смъртта, а от Божия Съд след смъртта. И това е единственият оправдан страх на християнина, който твърдо вярва във вечния живот и в Божия Съд (2, с. 175).
* * *
Всички скърбим за починалите ни роднини и приятели. Защото смъртта означава раздяла, а любовта не може да понесе без сълзи тази разлъка. Дори безсмъртният Христос, Победителят на смъртта, проля сълзи за починалия Си приятел Лазар. Само топлината на любовта топи и смекчава сърцето ни и поражда сълзи. Любовта не понася без болка нито раздели, нито отделяния, нито отдалеченост. Любовта жадува за близост и единство – включително до отъждествяване на едно или няколко лица. Аз съм в Отца, и Отец е в Мене (Иоан 17:21). Това е любов (8, с. 23).
* * *
Без вяра в отвъдния небесен живот страхът от смъртта е просто въже на шията, с което смъртта влачи осъдените към бездната си. За невярващия животът не е нищо повече от повей на смъртта, повей, който вдига и разнася мъртва пепел, завихря я и пак я хвърля в земята. Ако безбожник би могъл да обмисли логически докрай всичко, би трябвало да каже, че живот изобщо не съществува. Смъртта е единствената му вяра, смъртта е единствената вечна сила, смъртта е единственият бог (2, с. 175-176).
* * *
Смъртта не е естествена, а противоестествена.
И смъртта не идва от природата, а върви против природата.
Цялата природа с ужас вика: „Не познавам смъртта! Не желая смъртта! Боя се от Смъртта! Боря се против смъртта!”
Смъртта е неканен пришълец в природата (4, с. 181).
* * *
Никой освен Божия Син не знае нищо нито за смъртта, нито какво ни чака след смъртта. Но Той знаеше и ни го яви, и ни го показа. Неговата победа, по думите на апостола, унищожи смъртта (вж. 1 Кор. 15:26). Защо да се боим от нещо победено от Христовото възкресение. Страхът от смъртта не се прилепва към прикрепилите се към Христа – Победителя на смъртта и Животодателя (2, с. 176).
* * *
Като помним за смъртта, нека ден и нощ бързаме да правим добро, така че всеки миг да можем да се явим пред лицето на Спасителя и да Му се отчетем за делата си. Нека никой от вас не забравя, че само доброто, извършено през този живот, съчетано с покаяние, помагат на човек да намери вечно блаженство. След смъртта ще бъде късно да се каем, ще бъде късно да правим добро! (5, с. 193).
* * *
Как да очакваме смъртта? По същия начин, както воин очаква битка или ученик, подготвящ се за учебен час, очаква, че учителят всяка минута може да го изпита. Господ ни напомня за очакването на смъртния час с притчата за лекомисления богаташ, който строил хамбари и се готвел за дълго земно благоденствие, но внезапно чул: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, кому ще остане?” (вж. Лук. 12:20), (с. 104).
* * *
Чеда, отглеждайте в себе си безсмъртие. Защото безсмъртието не е нещо, което само трябва да възникне, а нещо, което е постоянно в нас и което накрая трябва да блесне в цялата си красота.
Смъртта ще дойде, за да унищожи не безсмъртието ни, а смъртността (4, с. 107).
* * *
Тези, които са далеч от Христопознанието, които отхвърлят Христа или се опълчват против Христа, носят в себе си ухание на смърт. От душите им се носи ухание на смърт, понеже не искат да знаят нищо за това, което е след смъртта. Смъртта пълновластно господства над живота им. Смъртта населява всички части на душата им. Погледът им не стига по-далеч от гроба. Затова тези души миришат на смърт. Защото миризмата на душата им се разпространява в зависимост от крайната точка, до която достига погледът ни: ако това е гробът, то душата мирише на смърт, а ако точка е Живият Бог и небесното Царство, душата благоухае на живот (2, с. 251-252).
* * *
Страхът от смъртта невинаги и не навсякъде е еднакъв, както и мъжеството на умиращия не е еднакво (4, с. 141).
* * *
Защо очакването на смъртта е най-великото очакване, достойно за човека? Защото то очиства съвестта и подтиква човека към добро (2, с. 105).
* * *
Смъртта не може да бъде унищожена, докато не бъде унищожен грехът (4, с. 186). Снимка:
Светител Николай Сръбски, Житие и слова, изд. Православно Отечество, 2019