След изнасяне на плащаницата
Слава, глас 5
Тебе, Който се обличаш със светлината като с дреха, Йосиф сне от дървото заедно с Никодим и като Те видя мъртъв, гол, непогребан, жално взе да плаче и нарежда: Уви, пресладки Иисусе! Преди малко слънцето, като Те видя да висиш на кръста, с мрак се покри, земята от страх се разклати и църковната завеса се раздра. Но ето сега Те виждам, как заради мене доброволно прие смърт.
Как да Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце да се докосна до Твоето нетленно Тяло? Или какви песни, Милосърдни, да изпея на Твоята смърт?
Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението и викам: Господи, слава на Тебе!
При целуване на плащаницата
Стихира, глас 5
Дойдете да възхвалим Йосифа приснопаметни, който привечер отиде при Пилат и изпроси Живота на всички. „Дай ми, казва, Тоя Странник, Който няма где глава да подслони. Дай ми Тоя Странник, Когото лукав ученик на смърт предаде. Дай ми Тоя Странник, Когото Майка Му, като Го гледаше да виси на кръста, плачеше и майчински нареждаше:
„Уви, мое Чедо, моя Светлина и моя мила Рожбо! Предреченото от Симеона в храма оръжие прониза сърцето ми днес. Но обърни плача ми на радост с Твоето Възкресение.“
Покланям се, Христе, на Твоите страдания! Покланям се, Христе, на Твоите страдания и на Твоето свето Възкресение!