Положението на неженените и неомъжените хора е своего рода опасност и неудобство. Преди всичко то дава повод за нецеломъдрен живот. Опитът показва, че неженените хора, привикнали към такъв живот от младини, остават до старост роби на страстта си, до стари години служат на суетата и угаждат на жените.
.
Освен това самолюбието, своенравието и раздразнителността предимно се срещат у хора, водещи небрачен и самотен живот. Техният характер не се смекчава от необходимостта от всекидневни жертви или отстъпки на мъжа и жената и придобива рязък, суров отпечатък. Ако освен това нямат и определени занимания, те прекарват времето си в празнословие и злословие. Към това се прибавят оплакванията им от самотност при най-малката нужда и често ропотът им срещу Бога, че Той е несправедлив към тях.
Те гледат с досада и нескрита завист на братята и сестрите си, щастливи в семейния живот, в присъдата си за страничните хора са строги и безпощадни и накрая стават тежест за хората и дори за самите себе си. В много случаи целият им живот се върти в тесния кръг на раздразнителното им самолюбие.
Посочвайки неудобствата и опасностите на безбрачния живот, ние не искаме да кажем, че брачният живот спасява от тях и че той е непременно задължение за всеки. На всекиго е известно, че посочените от нас печални явления се срещат и в съпружеството, ако съпрузите не си допадат като характер и са чужди на Божия страх. И християнството не изисква от всеки встъпване в брачен живот, иначе то не би одобрявало девствения живот. Христос Спасителят казва за него: „Който може възприе, нека възприеме" (Мат. 19:12). А светият апостол казва за безбрачните: „А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. Нежененият се грижи за Господни работи – как да угоди Господу; а жененият се грижи за световни работи – как да угоди на жената. Оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави (1Кор. 7:8, 32,33,38).
Но като одобрява девството и дори предпочитайки го пред съпружеството, християнската вяра не задължава никого за този подвиг, който не е удобен за носене от всички, макар и като богоугодно дело да е много благонадежден. Не така гледа на брака християнската вяра. Тя не задължава за него само онези, които се надяват и могат да съхранят целомъдрието и девството си. В противен случай тя изисква от хората встъпване в брак. „Но ако не се въздържат, нека се женят – казва светият апостол – защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. (1Кор. 7-9). За да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена и всяка жена да си има свой мъж“.
За съжаление, в нашето общество често става обратното. Има хора, които не искат нито да избягат от греха, нито да встъпят в брак, обратно, те умишлено се отклоняват от брака, за да си поживеят за свое удоволствие. Брачният живот ги плаши със съпровождащите го тежки грижи и задължения. Много по-добре е, разсъждават те, да не се отказват от нищо и да се наслаждаваш на всички удоволствия в живота спокойно, знаейки, че не те следят ревнивите очи на жена ти и не те тревожат децата ти. Те не възприемат брака по друг начин освен като вериги, които обвързват и сковават мъжа и жената така, че те не са свободни нито да отидат където искат, нито да се разделят. Ненавиждат брака, защото ненавиждат задълженията, които той налага. И следвайки сами това разбиране за брака, те се стараят да натрапят подобен начин на мислене и на другите, особено на тези, които имат незаконни намерения.
Всеки знае какви плачевни последствия произтичат от това. Там девица, радост и утешение за баща и майка, става лесна жертва на съблазънта, тук жена нарушава съпружеската вярност и щастието на благословеното дотогава семейство пропада навеки.
А някои, избягвайки брачните връзки, се оправдават още и с това, че установяването на брака не е съгласувано с природата, че природата изисквала човекът да живее в това отношение като безсловесните, непознаващи брака. Колкото и да са диви подобни разсъждения, подкопаващи от корен семейния живот и признаващи разврата за напълно законно дело, те с успех се разпространяват в онази среда на нашето общество, която се увлича от съвременни лъжливи учения.
Срещат се между нас и такива умници, които избягват брака само до известно време. Първо, казват те, трябва да станеш по-разумен, а после да се ожениш. По тяхно мнение, за това трябва най-напред да се изпиташ в разврата и да стигнеш дотам, че той накрая да ти омръзне, да ти опротивее и станали разумни по този начин, т.е. изразходвали в беззаконен живот физическите и нравствените си сили, те пристъпват към законен брак. От последствията на разврата и от ревността им загива младият живот, с който те за нещастие, са свързали съдбата си, защото забележителното е, че подобни хора имат обичай в този случай да си търсят млади жертви.
Не постъпват добре онези, които не се женят или отлагат женитбата от любов към безпорядъчния живот; но не можем да одобрим и онези, които се отклоняват от брака поради излишна привързаност към удобствата на живота и към разкоша и от липсата на упование в Божия промисъл.
… Един дворянин имал единствен син. Баща му искал да го ожени за една скромна и благочестива, но бедна девица. Но синът не се решавал на брак – той се страхувал, че няма да може да изхрани жена и бъдещи деца. Един ден при този дворянин отишъл негов познат занаятчия и му казал, че се е сгодил за избрана от него годеница.
- С какво ще живеете? – попитал дворянинът.
- Аз печеля 8 рубли на месец, а годеницата ми – 5, това е целият ни капитал – отговорил занаятчията.
- Виж ти – продължил дворянинът – ти се надяваш да се издържаш с жена ти с 13 рубли, а аз познавам един млад човек, който получава 8 000 рубли годишен доход и намира тази сума за недостатъчна, за да не живее бедно с жена си, и затова не се жени.
- Вероятно – възразил занаятчията – този млад човек или съвсем не е чел, или е забравил думите на Христа Спасителя: „Не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?... Вашият небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първо търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:31,32,33).
След този разговор дворянинът погледнал към сина си, който бил там и чул всичко, и му казал следните думи: „Сине мой! Скъпо ми струваше да те възпитам, стараех се с всички сили, за да направя от тебе работоспособен човек, но ти не се научи на това, което е най-важно и най-високо от всичко на света: на надеждата на Бога. В това отношение ти трябва да отстъпиш на неучения занаятчия и да вземеш от него урок по преданост на Бога и упование в Него“.
Според нашето виждане колкото и да е беден човек, той не трябва да се отклонява от брака, ако не може да се въздържа да води целомъдрен живот. По-добре е да търпиш бедност, живеейки в честно съпружество, отколкото да се предаваш на разврат в самотност. При това с благочестива и добра жена и бедността по-лесно се понася.
Друг е въпросът, ако някой не встъпва в брак поради телесна слабост и болест или ако се е случило годеникът (годеницата) да почине, или когато например благочестива дъщеря се отказва от омъжване единствено поради задължения към безпомощните си възрастни родители… Накрая, има и такива, които се обричат изключително в служба на Господа и не встъпват в съпружество, за да не срещнат в него пречка за своето високо призвание.
Но по каквито и уважителни причини и подбуди хората да водят безбрачен живот, във всеки случай заслужава да помислят и старателно да се погрижат за предпазването от изкушения и опасности, които са неизбежни при положението на безбрачните лица. От тях зависи как да устроят живота си така, че да се спасят от нецеломъдрието и скуката, присъщи на самотните, за да не изпадат в раздразнителност и разсеяност.
… Ако Господ не е отсъдил да им даде предмет за земна привързаност, това означава, че Му е угодно да обикнат единствено Него с цялото си сърце и душа, и тогава необвързаните с грижите на съпружеския живот с по-голяма ревност ще служат за благото на ближните, нуждаещи се от чужда помощ. И няма съмнение, че ако те разберат това указание на Божията воля и му се подчиняват с покорност и любов, лесно ще избягват изкушенията и съблазните, обичайни в тяхното положение.
Наистина, който е възлюбил Бога с цялата си душа, той е намерил такова богатство, което не ще замени за всички съкровища и радости на света. Той може да каже с псалмопевеца: „Кого имам на небето? А с Тебе ли съм, на земята нищо не искам (т.е. нито на небето, нито на земята има богатства, които бих предпочел пред Тебе). Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки“ (Пс. 72:25, 26).
Който е вкусил от сладостта на общуването с Бога в молитвата, в тайнствата, в четенето на Неговото Слово, той няма да съжалява, че е самотен на света. …У Бога той е намерил приятел, брат, жезъл, опора – най-благонадеждната от всички земни опори.
Но който искрено обича Бога, той не може да не обича и ближния си, създаден по Божий образ, изкупен с кръвта на Христа, той в Божие име е готов да прави на ближните различни услуги за духовните и телесните им нужди, да дели с тях радост и мъка; последствие от тази общителност с близките е това, че и те се обръщат към него като към роднина. Със своята съпричастност и съчувствие към него те поддържат благодушието му и не му позволяват да изпитва онази скука, от която така често се разваля характерът на самотните хора.
А за да се запазят още по-благонадеждно от съблазните и изкушенията, безбрачните трябва непременно да си подберат определен кръг от занимания, определена среда, в която биха могли да действат за Божия слава, за полза на себе си и на ближните.
… Живеейки например в роднинско семейство, той или тя много по-сърдечно ще приемат неговите радости и и мъки, отколкото далече от него, самотно, и биха спасили сърцето си от измъчващ егоизъм.
… В лицето на безбрачните сестри Марта и Мария, живеещи заедно с неженения си брат Лазар, Евангелието представя образец за подражание за хората, намиращи се в подобно положение.
... Освен това за мнозина неженени и неомъжени хора може да бъде полезно монашеството. Манастирът справедливо се почита като тихо пристанище, скриващо човека от житейските тревоги и вълнения, от светските суети и изкушения.
Епископ Висарион
(Със съкращения)