Преп. Нил Сорски (1433-1508)
Какво да кажем за презрението и гордостта? Макар имената им да са различни, всъщност те са едно и също: и гордостта, и презрението, и надменността, и надутостта – всички те са окаяни, както казва Писанието: Господ се противи на гордите (Притч. 3:34, слав.), и Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа (Притч. 16:5), и се нарича нечист.
Гнусният и нечистият, имайки за противник Бога, кога и в какво, и къде се надява да намери някакво добро? От кого ще бъде помилван? Кой ще го очисти? Тъжно е и да се говори за това. Победеният от духа на гордостта сам за себе си е и бяс, и враг, и в самия себе си носи готова гибел за себе си. Затова трябва да се боим и да треперим от страстта на гордостта, винаги да я избягваме, като мислим, че никое добро не може да бъде извършено без Божията помощ, и че ако бъдем оставени от Бога на нашето своевластие, ще бъдем смущавани от дявола като лист, разклащан от вятъра, или като прах, вдиган от земята от вихрушка, и ще му бъдем за подигравка и ще предизвикваме плач у хората.
Като размислим за всичко това, нека се стараем да прекараме живота си в смирение.
Да вземем следното решение: винаги да считаме себе си за най-нискостоящия от всички хора, т.е. да считаме себе си за най-лоши от всички хора, за най-скверни от всички твари, тъй като постъпваме против законите на природата, за по-злочести дори и от бесовете, тъй като позволяваме да ни преследват и дори да ни побеждават. Като мислим така, трябва и да постъпваме в съответствие с това, например: да си избираме последното място и на трапезата, и на братските събирания, да носим скромно облекло, да не отказваме да изпълняваме и непрестижни, черни работи; при среща с братя, да ги изпреварваме с дълбок, чистосърдечен поклон; да обичаме мълчанието; в разговор да не се стараем да кажем мнението си и да опровергаем мнението на другите; да не спорим и да не изтъкваме своето мнение като по-добро, че то е уж по-добро от другите.
+ + +
А гордостта на онези, които се гордеят с множество села и манастирски имоти или с известност в света и с познанства, не знам как и да нарека. Някои се превъзнасят с хубавия си глас, с отчетливост в четенето и майсторство в пеенето. Но каква похвала заслужават те за това, което става не по тяхна воля, а е вродено качество? – казват отците. Други пък се гордеят с майсторство в ръкоделието – и това е подобно на предходното. Има и такива, които се хвалят, че родителите им са известни в света, или че имат известни роднини, или пък че самите те, докато са живели в света, са имали висок сан и чест. Това е безумие! Това трябва по всякакъв начин да се скрива! А който, живеейки в отричане от света, приема чест и слава от хората – това е срам за него! С това трябва по-скоро да се унижаваме, отколкото да се превъзнасяме. И които се превъзнасят с това – славата им е срам.
А ако някой, който живее добродетелно, позволи на помисли на тщеславие и гордост да укрепнат в него, то в този случай няма друго по-силно оръжие от това – да се моли на Бога. Надвиваният трябва да зове от дълбините на душата си: „Господи, Владико, Боже мой! Премахни от мен духа на тщеславието и гордостта, и дари дух на смирение на мен, Твоя раб!“ А заедно с това е необходимо и да укорява себе си, както бе казано по-рано.
Срещу всички лоши помисли трябва да призоваваме на помощ Бога, защото невинаги имаме достатъчно сили да им се съпротивляваме – е казал свети Исаак – и нямаме къде да търсим помощ в тази битка, освен при Бога. Затова трябва да се молим на Владиката Христос с усърдие, сълзи и въздишки, както съветва Нил Синайски, и да казваме: „Помилуй ме, Господи, и не позволявай да загина! Помилуй ме, Господи, защото съм немощен! Посрами, Господи, надвиващия ме бяс! Надеждо моя, покрий главата ми в деня на бесовската бран! Победи надвиващия ме враг и усмири връхлитащите ме помисли с тишината Си, Слове Божий! А Теодор Студит, заимствайки от Давид молитвата си за избавяне от нечисти помисли, ни е заповядал да се молим така: „Господи, бъди съперник на моите съперници, срази сражаващите се с мен“ (Пс.34:1) и т.н. от същия псалом.
Или както е написал песнописецът: „Събери разсеяния ми ум, Господи, и очисти обраслото ми с бурени сърце. Дай ми покаяние като на Петър, въздишка като на митаря и сълзи като на блудницата, та да зова към Теб: „Помогни ми и ме избави от скверни помисли!“ Беззаконията ми се надигат против мен подобно на морски вълни и аз като на потъващ кораб потъвам в бездната на скверните помисли. Но доведи ме до тихо пристанище, Господи, чрез покаяние и ме спаси! Много скърбя за това, че съм слаб по ум, поради което понякога и без да искам, се променям към по-лошо. Затова и викам към Теб, Богоначална Света Троице: помогни ми и направи така, че постоянно да пребивавам в добри помисли и чувства“.
Така, като подбираме от Свещеното Писание подходящото против всеки помисъл и потребното за всяко време, да призоваваме по този начин Бога на помощ против всички помисли, и Той ще ги унищожи в нас. А когато се появи нужда ние, немощните, да излезем против надвиващите ни помисли и да прогоним от себе си тези лукави помисли, тогава трябва да направим това не как да е, не както се случи, но също с призоваване на Божието име и с изречения от Свещеното Писание и по примера на светите отци да кажем на всеки помисъл: Господ да ти забрани (Иуд. 1:9). И още: Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие (Пс. 6:9), отдалечете се от мен всички лукави, за да мога да се поучавам в заповедите на моя Бог“.
Също така можем да вземем за пример един старец, който насаме със себе си все повтарял: „Махни се, окаяни, и ела, възлюбени!“ Веднъж живеещият с него брат чул това и като си помислил, че той разговаря с някого, го попитал: „С кого говориш, отче?“ Старецът отговорил: „Прогонвах лошите помисли и призовах добрите“. И ако това е необходимо и за нас, нека да произнасяме тези и подобни на тях думи.
+ + +
Мисля, че е полезно да си припомним разнообразните случаи на смърт, станали в наше време, които сме видели и за които сме чули. Мнозина, не само миряни, но и монаси, радвайки се на добро здраве и поради това обичайки настоящия живот и надявайки се на удължаването му, не достигнаха до старост и починаха скоропостижно. Споменът за тях трябва силно да ни уплаши: някои от тях в смъртния си час, без да успеят дори да кажат нещо, умряха по време на ядене и пиене; други – по време на път; трети – лягайки върху постелката си и мислейки да успокоят с кратък сън тялото от трудовете – се успокояваха навеки. А някои преди смъртта си изпадаха в изстъпление, тъй като в последния час получаваха страшни и заплашителни видения на врага.
След като си припомним всичко това, да размислим – къде са нашите приятели и познати? Какво придобихме от тях, макар някои от тях да бяха уважавани, известни, богати, гостоприемни и да притежаваха власт? Не се ли превърнаха всичките в тление, смрад и прах? И да си спомним за песнописеца, който казва: „Коя житейска сладост не е причастна на смъртта? Коя слава стои непоколебимо на земята? Всичко това е по-слабо от сянка и е по-измамно от съновидение. Смъртта ще унищожи това за един миг! Наистина, всичко в този живот е суета, освен това, което ще остане неразделно с нас и след смъртта. Там няма да отиде пред нас нито богатството, от което се ползваме в този живот, нито славата, която ни заобикаля тук – дошлата смърт ще погуби всичко това“…
Като вникнем по този начин в суетата на настоящия живот, нека да помислим – защо да се трудим излишно, като се грижим само за житейското? Кратък е пътят, по който вървим.
+ + +
Дори сърцето ни да не иска това – нека го принуждаваме постоянно да си спомня за смъртния час и да казва на душата си: „Горко ти, мрачна душо, наближи времето на излизането ти от тялото! Докога няма да се отказваш от лошите дела? Докога ще пребиваваш в униние? Защо не мислиш за смъртния час? Как не се ужасяваш от Страшния съд на Спасителя? Какво ще можеш да отговориш или какво ще кажеш“ за свое оправдание? Самите ти дела ще се явят като изобличители и свидетели против теб… Душо, докато има време, остави срамните дела, прояви ревност за добър живот. Иди, притечи се към Господа и кажи: „Съгреших, Господи, много съгреших пред Теб. Познавам добросърдечното Ти човеколюбие. Затова падам коленопреклонно и моля Твоята благост: нека да дойде върху мен милостта Ти, Владико, защото душата ми се намира в смущение и страдание, очаквайки излизането си от окаяното си и скверно тяло! Моля Те, да не я срещне лукавият съвет на врага и да я задържи в мрака заради неосъзнати и осъзнати грехове, извършени през настоящия живот! Бъди милостив към мен, Владико, и нека душата ми да не види мрачните погледи на лукавите демони, а да я приемат Твоите светли и пресветли Ангели. Ти имаш власт да опрощаваш греховете. Опрости ? ги, та да не се успокоя и да не се яви пред Тебе някой мой грях, с който съм те оскърбил, поради немощта на природата ми, с дума, дело или помисъл, съзнателно или несъзнателно! Нека при събличането на душата от тялото ми да бъде чужд на всяка сквернота образът на душата ми и да не ме вземе мен, грешния, ръката на тъмния княз на този свят, за да ме свлече в бездната на ада; но ми се яви и ми бъде Спасител и застъпник! Помилуй, Господи, осквернилата се с житейски страсти моя душа! Направи я чиста с покаяние и изповед и с Твоята сила ме заведи такъв пред Твоето Божествено съдилище! И когато дойдеш, Боже, на земята и седнеш, Милостиви, на престола да съдиш справедливо, а всички ние ще стоим голи, като осъдени, пред безпристрастния Твой съд, и когато започнеш разследването на съгрешенията ни, тогава, Преблаги, не изобличавай тайните ми грехове и не ме посрамвай пред Ангелите и човеците, а ме пощади, Боже, и ме помилуй. Защото, като размишлявам, Преблаги, за Твоето Страшно съдилище, треперя и се боя от съдния ден, тъй като съвестта ми ме изобличава. Много скърбя за лукавите си деяния и недоумявам как ще отговарям пред Теб, безсмъртния Цар, Когото съм разгневил твърде много. Ще мога ли аз, скверният и блудният, дръзновено да гледам Теб – Страшния Съдия! Но, добросърдечни Господи, Отче, Единородни Сине и Свети Душе, помилуй ме, избави ме тогава от неугасимия огън и ме удостой да застана отдясно на Теб, Най-справедливи Съдниче!“
+ + +
Трябва да бъдем предпазливи и да не се устремяваме преждевременно към извършването на големи подвизи, за да не би чрез неизпълнението им да погубим душата си, а трябва да вървим към съвършенство в подходящо време и по средния път.
+ + +
Да бягаме от кавгите и споровете, възникващи поради светски придобивки, като от страшна отрова. Постоянното ни занимание да бъде това, което е угодно на Бога, като например: пеене, молитва, четене и размишляване за духовни предмети, ръкоделие и служба при някаква работа. И така, като се приближаваме, според силата си, към Бога, във вътрешния човек, да отправяме чрез добрите си дела слава на Отца и Сина, и Светия Дух, Единия Бог в Троица, сега и винаги, и във вечните векове. Амин.