Поразителните знамения по време на кръстните страдания и смъртта на Иисус Христос удивили верните и смутили хулителите. Но каменните сърца на враговете Му не се съкрушили.
Иудейските първосвещеници, които се ръководели от своите грешни помисли, измолили от Пилат разрешение да запечатат гроба и да поставят стража до третия ден, за да не би учениците да откраднат тялото Му и да кажат, че е възкръснал
Но запечатаният гроб не удържал тялото на Спасителя и стражата не препятствала възкресението. В ранните часове на първия ден на седмицата Христос възкръснал.
Ангел Господен слязъл от небето, нетварна светлина огряла гроба, а войниците, които пазели, се уплашили и паднали на земята като мъртви. След като дошли на себе си, отишли при първосвещениците и им разказали за случилото се. Те им предложили много пари да мълчат за това и да казват, че когато спели, учениците откраднали тялото Му. Тази съзнателно скроена лъжа не издържа и на най-малката критика. Ако войниците са спели, и то непременно всички, то как са разбрали, че точно учениците Христови са откраднали тялото? Това не може да се случи, като се има предвид и римското наказание със смърт за войник, който заспи по време на стража. Ако пък са били будни, това е напълно изключено.
Първи разбрали за възкресението жените мироносици, които дошли много рано да помажат по обичая тялото на своя Учител с благоуханно миро. Като видели празния гроб, те си тръгнали тъжни. Само Мария Магдалина останала при гроба и плачела. Тя първа видяла възкръсналия Христос, Който ? се явил. Отначало помислила, че е градинарят, но когато Той я назовал „Марийо“, тя Го познала. Мислейки, че вижда видение, тя протегнала ръце да провери и извикала: „Равуни“, което значи Учителю. Тогава Той ? казал: „Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си“ (Йоан 20:17). Спасителят възкръснал с тяло духовно, ефирно, тяло, от което са снети само потребностите за глад, жажда, сън, умора. Велика тайна, пред която бедният човешки ум немее!
В това време другите жени мироносици се връщали в града тъжни. По пътя им се явил възкръсналият Христос и им казал: „Радвайте се“. Те чули най-скъпия поздрав, в който се заключава високият смисъл на Христовото възкресение. А той е следният:
Като съгрешил Адам, природата му се повредила. Той сам хвърлил душата си в мрак. Когато стоял пред забранения плод с желание да вкуси от него, той бил забравил думите, които Бог му казал: „… защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“ (Бит. 2:17). Външно Адам не умрял, но в същия ден настъпила духовната смърт. Изчезнала радостта от общението с Бога, Който е извор на Живот. Мъка налегнала сърцето му и скръбта не преставала да го измъчва. Това се предавало и на потомците. Имало хора, които се стремели да живеят праведно, но все оставали далеч от Бога. Способността да усещат сиянието на Бога изчезнала.
Но по неизказаната любов на Твореца към падналия човек Божият Син дошъл на земята и приел човешка плът, за да го спаси. Когато проповядвал, и най-близките Му последователи останали далеч от Него по дух и не разбирали напълно кой е Той. Едва когато след възкресението разкъсал веригите на смъртта, първи измъчените души в ада Го познали. Отворило се небето за целия човешки род, за живи и мъртви.
Възкресението изпълнило земята, небето и преизподнята с велика радост. Земята се освободила от проклятието на Адам. Небето ликувало, като гледало как Спасителят изважда от ада окованите души. Преизподнята видяла Христовата светлина и победата над адските сили. Житейските печали не могат да затъмнят възкресната радост, защото са временни. Раздялата със скъпите покойници не е трагична, защото душите им ще вкусят вечен живот. Грехът не е страшен, защото след разкаяние Христовата кръв ще го измие.
И все пак и до днес има души, които не се радват. Като иудейските първосвещеници те съзнателно отгонват мисълта за възкресението. Неверието като тежък камък загражда пътя на Светлината към сърцата им. Те са нещастни.
Но чистите по сърце и вяра най-истински се радват. Те празнуват с неизказана радост празника на Христовото възкресение като „празник на празниците и тържеството на тържествата“, както светата Църква го възпява.
22.01.2002 г.
+ + +
Монахиня Валентина (Друмева). Христос – въплътен Бог. Изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора Атон, 2002 г.