Поп Груйо Тренчов (1836–1908), по-известен като поп Груйо Бански, е български свещеник, книжовник и революционер. Съратник на Левски и Бенковски. Участник в Априлското въстание, войвода на чета, най-бележитият духовник и народен поборник от Четвърти революционен окръг. Пред него са заклеват участниците в събранието на Оборище.
Роден е като трето дете в семейството на мутафчия в село Баня, Панагюрско, и при кръщението си е наречен Григор. Момчето учи в килийното училище и е клисар в местната църква „Св. Никола“. С помощта на чичо си продължава обучението си в Самоковския метох на Рилския манастир. След като се завръща в с. Баня, е певец в църквата и учител в родното си село, както и в селата Овчеполци и Тополидол. През 1858 г. получава свидетелство за свещеник от йеромонах Игнатий Рилец.
Поп Груйо има пет дъщери, три от които умират като пеленачета, а след раждането на двете близначки умира и жена му Нейка. Така на 27 години той остава вдовец с две малки деца – Димитра (1858 – 1918) и Анна (1862 – 1925). Въпреки трудностите, младият свещеник, учител и общественик води активен живот: служи в две села, преподава в килийното училище и е член на училищното настоятелство, както и на Българското ученолюбиво дружество „Мравка“.
Срещата му с Левски се оказва съдбовна, и поп Груйо посвещава живота си на националноосвободителната борба. Домът му се превръща в комитетско средище, в него често отсяда Бенковски, а дъщерите му изработват фишеци за пушките на поборниците. На събранието в Оборище делегатите се заклеват пред духовника, повтаряйки думите на клетвата, които той пламенно произнася:
Тако ми свято име Божие,
Тако ми светло сие оружие,
Тако ми майчино сладкое млеко,
За свобода и отечество да умрем юнашко!
До последна капка кръвта ще си пролея,
Догде врагу и тирану одолея!
Назад не ще да се повърна,
Догде желанието си не изпълня!
Такова обещание сега давам —
За в бъдеще пред Бога ще отговарям!
По-късно клетвата на Оборище ще влезе в книгата му „Записки по Средногорското въстание“ (1897):
По време на Априлското въстание, което избухва в Копривщица и Панагюрище на 20 април 1976 г., поп Груйо освещава въстаническото знаме, ушито от Райна Княгиня и се сражава като войвода на чета. След потушаването му се укрива, но за да спаси съселяните си от репресии, се предава доброволно и лежи в Пазарджишкия, а след това в Пловдивския затвор, подложен на издевателства и изтезания. При общата амнистия е освободен и живее при роднини, понеже къщата му е опожарена от турците. Едва възстановил се от раните, след обявяването на Руско-турската война през 1877 г. отново е заловен заедно с други непокорни и свободолюбиви българи, съден от турски военен съд и изпратен в Цариградската тъмница, а оттам – на заточение в Мала Азия, в град Коня. По силата на Санстефанския мирен договор поп Груйо е освободен и на 13 април 1878 г. се завръща в родното си село. Посрещнат е като герой, а учениците декламират следните редове:
„Добре дошъл, ах, страдалче,
зарад нашия народ:
верни бяхте да страдате
за народа дор до смърт.“
Съселяните му го наричат „живо сребро“, понеже бил весел, подвижен и жизнерадостен, въпреки изпитанията. До смъртта си през 1908 г. поп Груйо продължава да служи като свещеник и общественик в родното си село Баня. Всяка година до края на живота си на 20 април той отива до Оборище и прави панихида и водосвет за загиналите въстаници.
Източник:
Стоян Тачев. Необикновеният живот на поп Груйо Бански – свещеникът революционер https://bulgarianhistory.org
Христо Темелски: Поп Груйо Тренчов и неговата поема за Априлската епопея от 1876 Г. https://azbuki.bg
https://bg.wikipedia.org/wiki