Безспорно и всепризнато е огромното значение, което е имала Църквата за българската държава. В основите на нашата духовност е великото равноапостолско дело на светите Кирил и Методий и на премъдрия св. цар Борис Покръстител. Азбуката, на която пишем и четем до ден днешен, е създадена от св. Кирил и доработена от неговите свети последователи специално за целите на покръстителната им мисия. Нашият книжовен език е устроен от светите Солунски братя именно за да прозвучи на български Божието благовестие. А първите думи, написани на този език, са били знаменателни: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Йоан 1:1).
От този велик миг до днес българската история е осветена от светлината на Божието слово. И всичко най-ценно и възвишено в нашето наследство в духовността, книжовността, изкуствата, музиката и пр. всичко това може да бъде истински осмислено само чрез тази светлина.
Действително ние не можем да разберем делата на нашите предци, ако не знаем в Кого са вярвали, Кому са се молили в най-съкровените си молитви, Кому са посвещавали живота си. Тук е ключът към истинското задълбочено познание на историята, изкуството и цялата ни висока и душеспасителна култура.
Преодолявайки дългия период на безпросветен и примитивен атеизъм и противоцърковност, съвременното българско училище възражда една крайно необходима за съвременността традиция – вероучението, като неотменима съставка за цялостната подготовка на ученика за себеосъществяване в живота.
Oсобено значима е ролята на училището, за да задоволи вродената жажда на подрастващите към духовната и религиозната проблематика. Стихийното задоволяване на този интерес крие много опасности, които водят до обсебващи секти, нездрав окултизъм, безброй самозвани „учители“ и пр.
Градивното сътрудничество между гражданските и църковните власти ще допринесе в началото на новата учебна година наред с другите науки в училищата да се преподават и знания за Бога и Църквата.
Снимка: http://predanie.bg/