Веднъж заведох при опитния духовен старец дядо Назарий една моя позната, която увличаше с хороскопи и предсказания доста народ след себе си. Всичките те бяха интелектуалци, с добро материално положение - лекари, банкери, бизнесмени. Между другото, врачките много обичат да говорят за Бога, да си слагат икони и да пращат клиентите си при свещеник да им чете пред иконите - един вид те самите се явяват копипейст на перефразирания евангелски разказ „...истината не трябва да излиза от бесовската уста..."
Дядото посрещна гледачката като най-близък човек. Само дето не я запрегръща, че е дошла на крака при него. Изповяда я. Такава изповед ѝ тегли, че когато тя излезе от църквата, гримът ѝ се беше размазал от сълзи...
После тази жена почна да води „свойте" хора при дядото. Тя отпред предвожда по пътеката „братството си", всеки надеждно инструктиран какво да носи и да дава за манастира. Тези „поклоннически" групи понякога се състояха от по десетина човека. Допреди дядото тези хора били водени на „поклонение" в Златолист. Там се зареждали при одъра в стаичката на т. нар. „преподобна" Стойна и от вековното дърво в двора на църквата „Свети Георги".
Но какво се случи при дядото. Старецът се захвана да работи индивидуално с всеки един от тази група последователи. Последваха изповеди, индивидуални посещения по празниците. И след време голяма част от тези хора изоставиха „духовната" си майка и почнаха да идват при дядото. Една от тях дори най-демонстративно разпръсна пред него парченцата от кората на дървото от Златолист, където се е зареждала и си ги носеше като талисман.
От този случай са изминали може би 7-8 години. При опелото на дядото видях трима човека от тази група, които плачеха...
И когато станеше дума за моята позната врачка, дядото все ми казваше: „Какво става с твойта Х....., кажи ѝ да дойде, милата. Да ми врътне едно хороскопче!". И се смее, като не пропускаше да споменава името ѝ от поменика си.
Дядото ми е разказвал, че когато бил в Рилския манастир, Ванга е ходила там и някои от монасите са тичали да я посрещат. А той я наблюдавал само от балкона...
Така се случи, че по време на световното първенство по художествена гимнастика в Гърция пътувах обратно за България с националките на Нешка Робева. Автобусът спря на Рупите и Нешка накара момичетата под строй да целуват ръка на Ванга за благословение. После ме попита „Ти целуна ли ръка на леля Ванга". „Ааа, аз и отговорих, че не съм ѝ треньорката на златните ни момичета и тя повече не ми проговори". Продължих само да наблюдавам сляпата Ванга отстрани, както дядото я е гледал някога от балкона и я маркирах с невидимия кръстен знак, както съм научен.
Тук, на Рупите, при „превъзнасяната от всички знаменита врачка Ванга" аз не изпитвах нищо. Докато, когато посещавам свети места - Света Гора или се покланям пред св. чудотворни икони и св. мощи чувствам след това радост и лекота в сърцето - несъмнен знак, че всичко е по Бога. А тук при Ванга - нищо подобно! Само голо любопитство. Когато разказвах всичко това на дядото, той ту мълчеше, ту пак ме прекръсваше...
Някаква негова позната му беше донесла подарък кукла-талисман, черна една такава. Дядото, за да не я обиди, приел куклата и я закачил на един пирон отвън. „През нощта - казва, - чувам глас: „Назаре, ела!" От куклата идва. Така ли, рекох. Знам те, кой си! Мястото ти е там, където трябва". И дядото хвърлил куклата в тоалетната.
При стареца идваше всякакъв народ. Много обичаше да контактува с йогите. Един такъв дядо го причастява и на излизане от църквата гледа - оня застанал на главата си. Пита го: „Какво правиш, бе?" „Ами, така ще живея 120 години!" След време дядото си спомняше за него и казваше: „Гледай го пък тоя нашият, щеше да живее уж с орлите, пък и той умря!".
Велизар Пейков
Из книгата "Срещи със стареца Назарий".