Около три хиляди и петстотин наброяват възпитаниците на истински новия апостол, когото Теофилакт ненапразно нарича „нов Павел”. Такива мащаби на педагогическа и културна дейност са безпрецедентни не само за ІХ в., но и в много по-късни епохи. Тридесет години от живота си посвещава св. Климент на своята Охридска школа. Като прибавим и седемгодишното подвижничество на Наум, като присъвокупим и дейността на епископ Марко, за когото се споменава в най-старото житие на Наум като за виден деец на школата, като си представим и бденията на други незнайни дейци на нашата стара книжнина, чиито имена не са оцелели в бурната и трагична история на България, можем ли видя силната светлина, изгряла над Охрид?
...Теофилакт свидетелства, че възпитаниците на Охридската школа са се подготвяли за книжовна дейност. Там е била продължена, както и в Преславската книжовна школа, преводаческата работа на св. св. Кирил и Методий, непосредствено необходима за проповедта на старобългарски език. Същевременно книжовната дейност на самия Климент, толкова съсредоточена върху делото на св. св. Кирил и Методий и в Пространните жития на Кирил и Методий (наричани още „Панонски легенди”), и в Похвално слово за Кирил, ни подсказва, че в Охрид са създавани блестящи оригинални произведения на старобългарската книжнина, които дават облика на школата, лягат в основите на нейната педагогическа деятелност, изцяло пропита с български дух и българско съдържание, устремена към големите цели на Първата българска държава.
...Охридската и Преславската книжовна школа са единосъщно и неразделно цяло. Единни политически и културни цели; тематична, жанрова и езикова общност; едни и същи дейци в двете школи - Наум работи първоначално в Преславската школа. Най-сетне нека споменем и една подробност, която в ІХ в. не е била незначителна, както ни изглежда днес. Св. Климент нарича „Свети Пантелеймон” създадения от него манастир край Охрид, както се нарича и Преславският манастир край Тича, средище на Преславската книжовна школа в известната местност Патлейна. Един и същ светец - християнският символ на вечното движение и развитие - бди над двете единосъщни огнища на старобългарската култура.
Лъчезарният център, в който се сливат всички светлини на Охридската и Преславската книжовна школа, това е новата среда – славянобългарската, в която се възвеличават съвършено нови апостоли, съвременници, творци на българското и славянско просвещение.