Когато съгрешиш за петдесети и за стотен път на ден и те обхване крайно дяволско униние и отчаяние за Божието милосърдие, заедно с Метафраст кажи от дълбините на душата си: „Зная, Владико мой, че беззаконията ми превишиха главата ми, но безмерно е множеството на Твоите щедрости, неизразима е и милостта на Твоята незлобива благост; и няма грях, който да победи Твоето човеколюбие.
Пречудни Царю, незлобливи Господи, яви и върху мене Твоята милост, покажи ми силата на благостта Си, яви ми непоколебимостта на Твоето благоутробно милосърдие и приеми мене, грешника, който се обръщам към Тебе. Приеми ме, както прие блудния, разбойника, блудницата; приеми мене, който съгреших безмерно и със слово, и с дело, с непристойна похот и безсловесен помисъл, не ме изобличавай чрез Твоя праведен съд и не ме наказвай в Твоя праведен гняв.
Помилуй ме, Господи, защото съм не само немощен, но съм и Твое създание. Ти утвърдѝ Твоя страх в мене, а аз извърших пред Тебе лукави дела. На Тебе се уповавам, Боже мой! Ако има за мен надежда за спасение, ако човеколюбието Ти безкрайно превишава множеството мои беззакония – бъди ми Спасител; по Твоите щедрости и милости облекчи, отпусни ми всичко, с каквото съгреших пред Тебе, защото душата ми се изпълни с множество злини и няма в мен надежда за спасение.
Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост и не ми въздавай по делата ми, не ме осъждай според деянията ми, но обърни, защити, избави душата ми от увеличаващите се в нея злини и люти възприятия; спаси ме по Твоята милост, та там, където се е умножил грехът, да преизобилства Твоята благодат, и аз да Те възхвалявам и прославям винаги, във всички дни на моя живот, защото Ти си Бог на каещите се и Спасител на съгрешаващите (4-та молитва от молитвите преди свето Причастие).