Високо в тишината на Света гора Атон вече повече от хилядолетие се издига българският манастир „Свети великомъченик Георги Зограф“ – обител, която не просто носи името на светеца, а според древното предание е лично избрана от него за негов дом.

Историята започва в началото на X век, когато трима братя благородници от Охрид – Мойсей, Аарон и Йоан Селима – се оттеглят в атонската пустиня, водени от стремеж към духовен подвиг. След като изграждат общия си храм, те се изправят пред труден избор – на кой Божи угодник да го посветят. Вместо да решават сами, братята оставят в олтара приготвена, но чиста иконна дъска и прекарват нощта в гореща молитва. На сутринта с благоговение откриват, че върху дъската от само себе си е изписан ликът на свети великомъченик Георги. Заради това чудо обителта получава името „Зограф“ (Живописец).

В същия миг, далеч на изток – в застрашения от вражески нашествия Фануилски манастир в Сирия – образът на светеца напуска своята икона, а глас от небето възвестява на монасите, че великомъченикът сам си е избрал нов дом в Света гора, където трябва да го последват.

Така, белязан от Божията промисъл, Зографският манастир се превръща в най-яркия символ на дълбокото българско благочестие и духовна щедрост. През Средновековието българите са сред най-големите ктитори и дарители не само на „Зограф“, но и на целия Атон. След победата при Клокотница през 1230 г. цар Иван Асен II обхожда Света гора и обсипва обителите с несметни дарове. Българските владетели – сред които Калиман I, Иван Асен II и Иван Александър – издават златопечатни царски грамоти, с които даряват на Зографския манастир цели села, земи, доходи и свещени съсъди. В своята Зографска грамота от 1342 г. цар Иван Александър изрично подчертава обичта на българските царе към този дом на свети Георги и задължението да се грижат за неговото благоденствие.

Българската преданост към Света гора обаче се измерва не само със злато и имоти, но и с висша саможертва. През 1276 г. 26 зографски монаси избират мъченическата смърт в пламъците на манастирската кула, отказвайки да предадат чистотата на православната вяра пред натиска на латинските нашественици.

Благодарение на тази духовна сила и вековната подкрепа на целия български народ, през тъмните столетия на османското владичество „Зограф“ остава непокътнат остров на българската памет, език и книжовност. Неслучайно именно в неговите килии през 1762 г. Паисий Хилендарски завършва своята „История славянобългарска“, превръщайки избрания дом на свети Георги в люлка на Българското възраждане и вечен паметник на българския дух.

 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1