Това чудо св. Паисий извършил с началника на полицията в Солун, Ангелос Харахидис. Ето какво разказва той:
– На 8 юли 1986 г., когато бях на смяна близо до солунската Централна болница, по нас хвърлиха бутилка с "коктейл Молотов". От пламъка получих тежки изгаряния.
В болницата, където ме закараха, лекарите не предприемаха практически нищо, предполагайки, че скоро ще умра.
Бях в притъпено състояние, напълно изгубил връзка със света. Заедно с мен в болницата се намираше „дядо“ – така наричах стареца Паисий. Още щом ме видя, и каза: „Да… Доста ще се поизмъчи, но ще оживее” .
Само след няколко дни започнах да идвам на себе си. Чувствах приближаването на смъртта. Извиках медицинската сестра и ? казах: „Сестра, аз умирам! Умирам!"
Усещах, че се издигам нагоре, напускайки пределите на земята; минавах покрай звездите, през галактиките – така бих описал онова, което се случваше с мен в този момент. Издигах се все по-високо и по-високо, виждайки пред себе си някаква светлина, която се движи заедно с мен. Приличаше на светлина от свещи. Неочаквано движението ми нагоре се прекрати и аз започнах да се движа по посока към земята. В този момент се събудих върху операционната маса. Всички лекари ме гледаха с учудване.
Минаха пет години. Тръгнах за Суроти. Там видях стареца Паисий. Още щом ме видя, той дойде при мен и ме прегърна. Започнах да му разказвам как умрях. Старецът ме прекъсна: "Слушай, благословени! Нали бяхме заедно в другия живот и се върнахме обратно. Нима не ме видя?" Тогава ми стана ясно, що за светлина беше светлината, която бях видял.
Превод от гръцки: Димитрий Лампадист