Книгата „Деяния на светите апостоли“ е вдъхновение за християнски подвиг през всички времена с описаната в нея ревност за вярата, радост, вярност и послушание на първите светии.
В нея намираме и удивителни паралели в делата на първовърховните апостоли св. св. Петър и Павел.
СВЕТИ АПОСТОЛ ПЕТЪР
Изцеление на хромия от рождение
След като при слизането на Светия Дух над апостолите в деня Петдесетница св. апостол Петър произнесъл пламенна реч пред народа, повярвали и се присъединили към Христа 3000 души.
След някое време, изцелявайки хромия от рождение, той с втората си проповед обърнал към вярата още 5000 иудеи. Това станало така:
Петър и Иоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час. Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма; той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня. А Петър се вгледа в него заедно с Иоана и рече: погледни ни! И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо. Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи! И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога. И цял народ го видя да ходи и хвали Бога; и познаха го, че беше оня, който седеше при Красните врата на храма за милостиня; и изпълниха се с ужас и почуда от това, що се бе случило с него. И понеже изцереният хром се не отделяше от Петра и Иоана, то целият народ ужасе'н се стече при тях в притвора, наречен Соломонов (3:1-11).
Осененените само със сянката на Петър се изцелявали
Духовната сила, излизаща от апостола, била толкова силна, че дори сянката му, осеняваща лежащите на улицата болни, ги изцелявала:
А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени, тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха (5:15-16).
Историята със Симон влъхва
Симон Самарянинът е магьосникът, за когото в Деяния апостолски четем:
А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия. А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си. Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се. Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго. А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго. Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий. Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога. И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце; понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда. А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте (8:9-24).
Изцелението на Еней
Когато апостолът е в Лидия, с името Христово изцелява един разслабен:
Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен. И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана. И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа (9:33-35).
Възкресението на Тавита
В Йопия (дн. Яфо) има голям руски манастир, посветен на тази благочестива жена и станалото с нея чудо:
В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше. Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница. А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях. Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях. Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна. Той ? подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива (9:36-41).
СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЕЛ
Изцеление на хромия от рождение
В Листра заради чудесното изцеряване на хромия езичниците сметнали св. апостол Павел за бог:
В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил. Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление, каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи. А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас. И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето. А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа. Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки: мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища, макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост. (14:8-17).
Целителната сила на дрехите му
Там, където светият апостол не е можел лично да отиде, са занасяли негови вещи: кърпи и убруси, и които изцелявали болните телесно и душевно:
А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете Павлови,
тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях (19:11-12).
Историята с Елим влъхва
Той бил иудейски магьосник и лъжепророк, но изпитал върху себе си Божията сила:
Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус, който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие. А магьосникът Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата. Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища? И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач (13:6-11).
Възкресяването на Евтих
Където и да минавал светият апостол, се носела славата на чудесата му. Така станало и в Троада, където бил на проповед:
А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв. Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него. А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува. В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха (20:9-12).
И двамата първовърховни апостоли изпитали завистта на иудеите, заради добрите дела, които вършели:
Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха (13-45).
Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист, туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им: идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот (5:17).
Свети първовърховни апостоли Петре и Павле, молете се и ние да разбираме всички думи
на благодатния живот в Христа!