Преп. Порфирий (Кавсокаливит), 1906-1991 г.
Миналата година, когато бях в Атина, научих за тази история от самия герой на събитието.
Една богата жена била духовно чедо на стареца Порфирий. Тя имала син, който обикнал една девойка от Атина. На църква той тогава не ходел и нямал особено доверие нито към свещениците, нито към каквото и да било свързано с Църквата.
И ето, той обикнал това момиче, а майка му не я харесвала, не зная защо, но не я харесвала. В крайна сметка майката попитала стареца: „Геронда, подходяща ли е тази девойка за сина ми?“ Старецът отговорил: „Не, не е подходяща, скъпа моя“. — „Но как мога да го разубедя?“ Старецът отвърнал: „Кажи му да дойде да си поговорим“.
Майката предала това на сина си, но той не пожелал: „Да отивам някъде, при някакъв старец, още повече да ми говори той нещо.“ И младият човек никъде не отишъл. А той бил милионер, имал твърде много пари. Решил да замине със своята девойка в Лондон и там да ? направи предложение. Юношата обявил на родителите си, че ще се сгоди за това момиче, независимо дали те искат или не искат. „Всичко е решено. Ще я взема със себе си, ще се сгодим, а вие правете каквото искате“.
Майката разказала за това на стареца и той ? казал: „Добре, кажи му поне да ми се обади от Лондон, за да го благословя преди годежа. Постави му условие. Кажи му: добре, сине мой, давам ти благословение да се ожениш за нея, но само позвъни на стареца“.
Майката дала на сина си телефона на стареца, говорейки му (това ми разказа самият млад човек): „Добре, хубаво, вземи я за жена, щом я обичаш, само при едно условие – преди да ? направиш предложение, преди вашия годеж, позвъни на стареца и поискай благословение. Ако направиш така, тогава от наша страна няма да има възражения, жени се за нея, и ние ще ти дадем всичко, което ти се полага от наследството. Синът отговорил: „Щом е в това целият проблем – така да бъде, ще му се обадя“.
Отишъл той в Лондон, отседнал със своята девойка в хотелската стая, след това слязъл до администратора и поискал разрешение да ползва телефона. На момичето си той още нищо не бил обявявал и не казал, че ще звъни на стареца Порфирий: срамувал се. А и какво да ? каже? Че отива да се обади на един сляп монах? Тя и така нямало да разбере.
И тъй, звъни той на стареца и казва: „Геронда, търси ви Димитър, искам да помоля за вашето благословение“. Старецът му отговаря: „Почакай за минута, не затваряй слушалката“. В телефона се чуло някакво шумолене и той се включил към телефонната линия на хотелската си стая. Представяте ли си, всичко това се случва в хотел с триста стаи! Хоп, и телефонът се включил към телефонната линия на неговата стая, където останала девойката, и изведнъж той чува, че тя разговаря със свой приятел в Атина и му казва: „Пристигнахме в Лондон, сега той ще ми каже, че иска да се ожени за мен, и ще се сгодим. След това аз ще го обера, ще измъкна всичките му пари и ще се върна при теб, защото само теб обичам“ — и прочее от този род.
Втрещеният млад човек слушал диалога на своята девойка с нейния приятел. След това той отново чул щракане в телефона, а после думите на стареца: „Какво искаш, скъпи мой?“ — „Нищо, геронда, благословете“, — отговорил той, затворил телефона и скъсал отношенията, които щели да му донесат нещастие.