Преп. Ефросиния Суздалска (1212 – 1250 г.)
Майката на Непорочното зачатие дошла при благочестивия черниговски княз Михаил и неговата съпруга по време на нощната им молитва. Князът и княгинята се молели за даруване на потомство. Царицата небесна удостоила с явяването си скърбящия до сълзи черниговски княз.
„Радвай се, чедо, твоята усърдна молитва е чута. Дерзайте и занапред в молитвата. Ето ви знамение“ – Пресветата Дева отворила украсено с перли ковчеже и дала на княз Михаил торбичка с тамянq като поръчала да прекади целия дом. Из княжеските покои се разнесли аромати от Царството небесно, десетки ухания, каквито на земята нямало. Владичицата им дала неземен тамян. И благоверните княз и княгиня повтаряли: „Сподобихме се да пребъдем в брачния чертог“.
На въпроса какво означава този тамян, при второто си явяване Небесната царица отговорила: „Благоуханията предизобразяват живота на светиите в Царството на моя божествен Син“.
След многократно прекадяване с небесния тамян молитвата станала съзерцателна. Князът и слугите му се възнесли духом и, сякаш телом на небесата. Княгинята помолила да запазят от тамяна, но за учудване на двамата с княза неговото количество не намалявало, а благоуханието продължавало през цялото време на молитвата и дълго след нея.
При второто си явяване Богомайката държала в ръцете си бял гълъб, символ на девството и на Дух Свети. „Небесна Владичице, какво означават тези твои милости: тамян от брачния чертог и гълъб с бели криле, символ на Светия Дух, благовонните масла?“
„Радвайте се, чеда мои – казала при третото си явяване заедно с преподобните Антоний и Теодосий Небесната Владичица – „Знаменията ви бяха дадени в знак на това, че ще ви се роди дъщеря и ще я наречете Теодула (рабиня Божия – б.пр.). Тя ще бъде честен съсъд на Дух Свети и ще бъде причислена към лика на девствениците, моите служителки в Ризположенския Суздалски манастир. Аз ще я пазя като зеница на око и ще я приготвя за брак със моя Син. Девствената Теодула ще се изпълни с Дух Свети и ще получи много радости сред скърбите още през този век“.
Родителите на Теодула от малка я посветили на Пресветата Дева. Тя обичала да ходи в храма и да се моли.
Девойката растяла и споменът за чудесното явяване постепенно избледнявал. Петнадесетгодишната отроковица била сгодена за младия Суздалски княз Мина. Теодула се молила със сълзи на очи на Пресветата Дева: „Владичице Небесна, нали обеща да пазиш девството ми? Нима милите ми родители не дадоха при рождението ми обети да ме посветят на тебе?“.
„Почитай баща си и майка си и не се противи на родителите си – отвърнала явилата ? се Пресвета Дева. – Не губи вяра и не се бой. Да не докосне смущение сърцето ти. Брак няма да има. Аз ще вразумя родителите ти. Почитай ги и не се съмнявай в приготвеното за теб“.
Сватбената процесия била вече готова. С наведен поглед, в обкръжението на приятелки, булката Теодула се отправила за Суздал, не преставайки да се моли на Пресвета Богородица, когато още по пътя научила, че Суздалският княз Мина внезапно починал. Със сълзи на очи тя се обърнала към родителите си с молба да я благословят да приеме монашеско пострижение в Ризоположенския манастир посветен на Пресветата Дева. И престарелите родители в дълбоко умиление дали съгласието си, прославяйки милостта на Божията майка.
Така му се искало на благочестивия княз да има наследник или наследница, но какво може да бъде по-прекрасно от следването на Божията воля?
А някогашната принцеса след години станала игумения Ефросиния и се удостоила с великата благодат на духовна старица. Майката наставница с часове беседвала с послушниците за Пресвета Богородица, за непорочното ? зачатие, за евангелските чудеса. От устата на блажената старица разказът звучал така, сякаш тя лично познавала Пресветата Дева.
Като пророчица и престаряла праведница, Евфросиния Суздалска изобличавала монасите в нерадение за молитва, увличане по светския дух, сребролюбие, чревоугодие и други съгрешения. „Свещениците ни не изпълняват мисията си да се молят за грешниците, не страдат за Суздалската земя. Големият Господен гняв ще се излее по вина на църквата. Не слушат Пресвета Богородица, молеща за чистота и молитва“.
Малко преди кончината на Ефросиния Суздалска Божията майка ? се явила и предрекла, че градът ще бъде постигнат от голямо земетресение, знак на Божия гняв върху неговите жители и монаси. Старицата не пропуснала да съобщи на ръководството на манастира за това. „Заради нашите грехове голяма беда ще дойде над Суздал. Не се опитвайте тогава да търсите помощта на светиите и молитвите на Пресвета Богородица, ако не започнете да се каете и да молите милост от Бога“.
Пророчеството на Ефросиния довело до объркване суздалските йерарси. В същия ден по време на Трисвятое на литургията в катедралния храм земята започнала да се тресе, появили се пукнатини и през зейналите прорези се разнесъл ревът на адски чудовища и вопълът на хиляди души. Ужас обзел жителите на Суздал. Огромен сив облак закрил небето и покрил града с тъмнина. Като се спъвали в мрака, жителите бягали напосоки, кой в храма, кой където му видят очите, спасявайки се от бедствието. Ужасните викове се усилвали, докато не преминали в мощна симфония на страха и отчаянието. В пълния мрак в катедралата се чували нечии тихи гласове: „Пресвета Богородице, спаси нас“. Накрая молитвата в храма прекъснала и настанала угнетяваща тишина, сякаш катедралата била пропаднала под земята.
Само преподобна Ефросиния запазила спокойствие. Озарена от Светия Дух, тя гледала с възторг към небето и повтаряла: „Кайте се, и Господ ще прости. Колко предупреждения за покаяние имаше, и не бяха чути. И ето, бедствията дойдоха“.
„Каем се, Владичице Небесна“ – падайки на колене, се молели десетки хора.
Около преподобната стоял облак светлина, и нито един от стеклите се при нея не бил докоснат от бедствието. „Виждам небето отворено и в невечерната светлина Сина Божий, а пред Него Пречистата Богородица със светите угодници. Ще се молим заедно, да пощади Господ нашия град и да се прекрати бедствието“.
Внезапно по молитвите на преподобната смрадният черен облак се разсеял. На небето се очертал чуден храм, над който стояла Жена облечена като руска княгиня със златен жезъл и с Богомладенеца на ръце. Земетресението престанало.