СЛОВО ЗА ЗАДУШНИЦА
“Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” /Лука 20:38/В този живот има едно нещо, в което можем да бъдем сигурни: че всички ще умрем. Смъртта е единственото неизбежно събитие, което всеки човек трябва да очаква. Смъртта е много по-близо до нас, отколкото си представяме – не просто отдалечено събитие в края на земното ни съществуване, но настояща действителност, която продължава постоянно около нас и вътре в нас.”Всеки ден умирам” – казва св. ап. Павел /1 Кор.14:31/. Всяко живеене е вид умиране: ние умираме през цялото време.
В православната традиция съществуват няколко особени дни, в които се поменават починалите. Тези дни се наричат Задушница и се падат винаги в събота. Седмица преди началото на Великия пост се отбелязва Вселенската Месопусна задушница. Нарича се така, защото се отбелязва ден преди Месни заговезни. 
Бог сътворил първите човеци - Адам и Ева безсмъртни и им дарил вечно блаженство и жителство при Себе Си в рая. Но нашите прародители съгрешили тежко и били изгонени от райското им жилище. От този момент те и техните потомци започнали да боледуват, стареят и умират. След смъртта си те не отивали при Бога, а в ада (шеол), понеже раят бил заключен за всички хора до определено време.