В Евангелието от Лука четем особено дълбоките Христови думи: „… с търпението си спасявайте душите си“ (Лука. 21:19). О, Господи наш, Господи! Какво говориш Ти? Нима е толкова огромно, толкова безмерно значението на добродетелта търпение, че тя дори може да спаси душите ни?
Ако, по думите на Христос, е така спасително търпението, тогава то може да се постави редом с царицата на всички добродетели – смирението, редом с кротостта, и ние трябва дълбоко да се замислим над думите Господни за търпението. Да се постараем, впрочем, според мярата на нашия слаб ум да разберем значението на Христовите думи. За това е нужно да си спомним, че човек се състои от дух, душа и тяло, и че всички трудности в нашия живот – болести, житейски скърби, обиди и оскърбления – всичко това ние преживяваме с тези трисъставни части на нашето естество – и с духа, и с душата, и с тялото. Физическите болки, страданията от болестите често се възприемат в най-силна степен с душата и тялото ни. Нашият мозък и цялата нервна система отговарят за всички нормални и болестни процеси в тялото ни, регулират ги и ги координират. А нашият дух властва и над душата.
В житията на светите Христови мъченици четем с изумление как леко и спокойно са понасяли невъобразимо страшни мъчения и изтезания. Това е непонятно за материалистите и те смятат това за басни, но ние знаем, че духът на мъчениците, пламтящ от безмерна вяра в Христа и любов към Него, е имал огромна власт над телата им и е можел силно да смекчи страданията им.
Знаем, че в съвременната медицина значителна роля играе така наречената психотерапия, т.е. словесното, психическо въздействие върху болните, често мощно и благотворно влияящо върху протичането на болестта. Ако така велико и благодетелно е било въздействието на търпението на светиите при техните мъчения, то неверието, ропотът срещу Бога, воплите и виковете на грешните хора само усилват страданията им.
А ние, християните, когато ни застигне мъчителна болест и най-напред прибягваме към лекарите и лекарствата, не е ли по-добре първо да си спомним за дълготърпеливия Господ наш Иисус Христос, Когото пророк Исаия нарича Мъж на скърби и изпитал недъзи?
Същото ще кажем и за понасянето на обидите. Умеем ли ние, както трябва и както е угодно Богу, да понасяме нанасяните ни обиди и оскърбления?
О, не, за наш срам, не. Дори в нашата християнска среда виждаме как често се случва непридобилите добродетелите смирение и търпение да отговарят на обидата с обида, на оскърблението – с оскърбление. И кавгата се разпалва все повече и повече и се стига до бой, дори до кръвопролитие.
А мълчаливото, спокойно понасяне на обидите по-добре от всичко защитава от ругателя. Нищо така не възпира насилника, както кроткото търпение на обижданите.
Обижданите ги защитава Бог. Да, трябва да вземем пример от мнозинството наши съвременници, които придават голямо значение на тренировката на тялото. Но на нас ни е нужно винаги да се грижим не само за физкултурата на тялото, колкото за усъвършенстването на духа, в което голяма роля се пада на упражненията в търпение, на безропотното търпение дори на тежките болести, в благодушно понасяне на обидите и оскърбленията, в обуздаване на злоезичието, в придобиване на великата добродетел на търпението.
Да помним завета на св. апостол Петър в неговото Първо съборно послание за подражанието на Господ Иисус Христос, Който „кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: „чрез Неговата рана се изцерихте“ (1 Пет. 2:23-24).
Ще ви напомня и думите на св. апостол Павел в Посланието до евреите, в което той говори за тежките страдания при преследванията, които търпели големите праведници. От тях „...други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти…
Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата – Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий. Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно“ (Евр. 11:35-38; 12:1-3).
Ще завършва проповедта си с хубавото пожелание на св. апостол Павел: „А Господ да насочи сърцата ви към любов Божия и търпение Христово" (2 Сол. 3:5).
Амин.
Св. Лука Войно-Ясенецки произнася проповедта през 1958 г.