Всемирното Православие Да пазим Православието като очите си! митрополит Климент 
Веднъж при преподобния в един манастир дошли послушници и казали:
– Отче, често хората ни питат: «Толкова църкви има по нашата грешна земя, но коя от тях е спасителната?»
Преподобният казал:
– Отидете и донесете дърва пред килията ми, повечко.
След известно време всеки от послушниците донесъл толкова дърва за огрев, колкото могъл да носи. Започнало да мръква. Послушниците почукали на килията на стареца, той излязъл и видял големия куп дървени трупи.
Радостно да възпеем, верни,
боговдъхновеното възвестяване на Поста.
Да се подготвим за поклонението пред
Кръста и Възкресението на Христа Бога.
Не ни посрамвай в нашaта надежда, Човеколюбче!
(Стихира от вечернята на Сиропустни вторник)
ВСЕЧЕСТНИ ОТЦИ,
БОГОЛЮБИВИ БРАТЯ И СЕСТРИ ОТ БОГОСПАСАЕМАТА СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ,
Времето бързо премина и изпълни богослужебния кръг, за да се озовем пред прага на Великия пост. Този пост, който ежегодно ни призовава да влезем в чудното духовно пътуване, което се разкрива пред нас, за да достигнем до великия ден на Възкресението.
(избрани тропари, както се изпълняват в Софийска епархия)
ПОНЕДЕЛНИК (I ЧАСТ)
ПЕСЕН 1
Ирмос: Помощник и покровитель бысть мне во спасение, Сей мой Бог и прославлю Его; Бог отца моего и вознесу Его, славно бо прославися.
(Помощник и покровител Той ми бе за спасение – Той е Бог мой и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави).
В съботната утрин богослужбата в манастира започва преди изгрев слънце. Пред чудотворната икона на св. Георги се нареждат богомолци и търсят неговата молитвена помощ и застъпничество пред Всеподателя Бога.
Светогорски монаси са нарисували икона на Божията Майка и са я дарили на храма. Тя е изложена за поклонение заедно с иконата на свети великомъченик Георги.
Прочетете повече: ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ В БЪЛГАРИЯ И ГЪРЦИЯ (ТРЕТИ ДЕН)
Боголюбиви братя и сестри,
Нашата православна вяра има една висота, достигането на която ни прави необратимо християни – разбирането по сърце и с ум на неизбежността на Божия Страшен съд. Не постигнем ли тази висота, ние не можем да схванем в пълнота Божиите заповеди, които изискват от нас да възлюбим нашия Създател и да възлюбим ближния, както любим себе си.