ВЯРА Отблясък от вечни духовни пожари пулсира в сърцето ми огнена вяра. Тя сутрин на крак за молитва ме вдига, душата ми храни от вечната Книга. Когато се спъна по пътя неравен и падна, тя пак на нозе ме изправя. И щом се отпусне духът ми в униние, ръка ми подава: “Стани, ще ти мине!” Когато се вгледам в живота суетен и мисли за радости земни сърцето, тя тихо ми шепне: “Внимавай човече! Греховният свят е на гибел обречен, с богатството, блудството, светската слава ще гние сред пламъци адски в забрава. Преходна измама е земната радост, следа не остава от нейната сладост. Когато напуснеш живота след време, от земното нищичко няма да вземеш. Надежда ще имаш по пътя си светъл еднствено в праведност и добродетел. Опазиш ли своя завет пред Твореца, очаква те в края на пътя венецът, изплетен от нашия Господ Спасител, от смъртната сянка велик Изкупител. Наистина пътят е тесен неравен, но краят му – лествица стръмна е славен.” Окрилян от нея, духът ми в молитва към белите облаци в утрото литва, и в земен поклон, поглед вперил в небето, за всички и всичко се моли сърцето. Прекръствам се пак, и все тъй на колене, и светла надежда възкръсва у мене. И тръпне душата ми в тих благослов, и няма съмнение – Бог е любов!
ИСИХИЯ Бе сякаш в мрака лъч на провидение, що не оставя никакво съмнение, начало на едно преображение. И лутах се и скитах по земята, понесъл вечна истина позната – Господен път и път към светлината. Но срещах само хорската насмешка и скверни подигравки – думи тежки, безверие и страсти нечовешки. Не търсех слава, нито земно щастие, а лек за своите греховни страсти. Вий може би сте прави исихасти! И пак дерзая да се преоткрия, душата – тази огнена стихия да слея с Божи Дух във исихия...
ГОНЕНИЕ Аз виждам, че светът не ни обича, а може би му пречим със гласа си, говорейки, че времето изтича и че ще плаща всеки за греха си. И често с подигравки ни спохождат хлапета, недоносени деца на атеизма, хулите пробождат чувствителните вярващи сърца. Търпим и носим кръста си достойно, оплювани, мълчим, вървим напред. Ранени тежко с думи непристойни, сърцата пазят Новия завет. Уви, и днес е време на гонение, и пак се подиграват над Христа, и може би всеобщото падение, тъй ще дочака края на света!
