Проф. А. Дворкин Автор на интервюто и превод от руски:
Светослав Ангелов
Проф. Александър Дворкин е завеждащ катедра сектознание към Мисионерски факултет и катедрата по теология към Православния Свято – Тихоновски хуманитарен университет. Проф. Дворкин е президент на Руската Асоциация на Центровете за изучаване на религиите и сектите (РАЦИРС), Президент на Центъра за религиозни изследвания “Св. мчн. Ириней Лионски“ (ЦРИ), вице-президент на “Европейската федерация на изследователите на центровете по въпросите на сектантството” (FECRIS) – длъжност, която е с ранг на консултант на Съвета на Европа и специален съветник към икономическия и социален съвет на ООН, председател на Експертния съвет за държавна и религиозна експертиза към Министерство на правосъдието на Руската Федерация.
Проф. Дворкин, неопетдесятниците протестанти ли са?
Абсолютно е неправилно и некоректно да наричаме неопетдесятниците протестанти. Всяко религиозно движение и вероизповедание има право само да определи своите граници. Протестанти са лютераните и калвинистите, презвитерианите и реформираните църкви, също така Англиканската църква по множество признаци. Но в собствен смисъл тези наричаме протестанти, които са присъствали в Райхстага през 1555 г. и са изразили там своя протест. Това са протестантите. Лютераните в 1960 г. приемат Берлинската декларация, в която заявяват, че петдесятниците (говорим даже не за неопетдесятниците, а за класическото петдесятничество) нямат никакво отношение към протестантизма. И до ден днешен лютераните настояват на това. Ако самите протестанти тъй считат, то ние сме длъжни да уважаваме тяхната гледна точка. И така, когато неопетдесятниците наричат себе си протестанти това е лъжа и те въвеждат в заблуждение хората.
В България неопетдесятниците и техни лидери са завели дело срещу православна богословка, задето ги наричала тоталитарни секти и коментирала методите им като опасни за личното и обществено здраве.
Що се касае до това дали можем да ги наричаме секта в юридическия смисъл, то трябва да поясним, че такъв термин като секта не съществува както в руското, така и в българското законодателство. Съответно няма как да бъде заведен пред съда човек, заради употребата на тази дума – секта, тоталитарна секта – това е богословски и социологически термин, това е изразяване на мнение, а за мнение не съдят. Изразяването на мнение и религиозната критика е неотменимо право на съвестта, нейна свобода и право да участва личността в религиозна дискусия. Така е и от обратната страна – на сектата също никой няма право да й забранява да изрзява мнение. Ще приведа парадоксален пример. В Русия има един вече анатемосан бивш свещеник, който след анатемосването заяви, че най-голямата тоталитарна секта е Руската православна църква. Това, естествено, е смешно. Но Руската православна църква не го даде под съд. Щом той така говори, значи това е неговото мнение и има право на него. Ние руските православни християни уважаваме свободата, дори и на тези, на които е наложена църковна анатема. Когато сектите постъпват по другия начин като дават под съд тези, които ги наричат секти, това само показва колко са те с тоталитарен манталитет всъщност – противници на свободата на съвестта, словото и изразяването на възгледи.
Самият иск срещу богословката, за която ми разказахте, показва техния тоталитаризъм.
И у нас в Русия имаше подобни случаи. Свидетелите на Йехова завеждаха дела, заради това, че в средствата за масова информация са наричани секта. Този процес се проведе в Петербург и съда заяви, че законът не преследва за употреба на такъв термин и че Свидетелите на Йехова справедливо са охарактеризирани с него. Неопетдесятниците също опитаха с подобни искове в Сибир, в последните два процеса сам приех да участвам. Съдът защити свободата на словото във всеки от тези случаи. С тези процеси сектите не демонстрират нищо друго, освен това, че сами са против свободата на словото и не търпят чуждо мнение
