
Автор: Самуел Фридман
Източник: New-York Times
Снимка: Orthodox Washington
Днес Антиохийската Православна Църква в Америка всяка година се попълва от все по- нови и нови миряни. И много от тях не са деца, които са доведени от родителите си, а възрастни хора, които са предпочели Православието пред протестантизма и католичеството. Защо за тези хора православният храм е по – привлекателен от най-добрата протестантска община? – на този въпос се опитва да отговори журналиста от “Ню Йорк Таймс“ – Самуел Фридман.
1993 година е - Калифорния, остров Санта-Круз. Кел Орен пътува с колата си за вкъщи, заедно с жена си, брат си и трите си деца, заспали след дълга разходка в гората. Те достигат до градчето Бел – Ломонд и тук, спомня си Кел, брат му посочва църква до пътя и му казва “Аз съм ходил там вътре. Много е мило“.
Кел спира колата срещу църквата. Децата остават да спят там, а възрастните внимателно вризат в храма “Св. Св. Петър и Павел“, който е под юрисдикцията на Антиохийската Православна Църква. Кел Орен цял живот е бил калвенист и практически не е знаел нищо за Антиохийската и даже за Православната Църква. А самият град Бен Ломонд винаги се е свързвал в съзнанието му с хипи културата и с поляните, засяти с марихуана.
Кел влязъл в храма, когато там се отслужвала Света Литургия. Около двадесетина вярващи стоели и пеели псалми и химни. В тъмнината храмът ухаел на благоухания. На стените били изобразени апостолите и светците. Аскетизмът и историчността буквално пренасяли в друго време и в друга реалност, за разлика от евангелистките църкви, които посещавал Кел и които се отличавали със своята материалност и упоритост.