Отзиви за събора в Крит 2016

На заседанието на Св. Синод на Руската православна църква от 15 юли 2016 г. (журнал 48) беше прието определение за отношението на руските архиереи по повод състоялия се на остров Крит (18-26 юни 2016 г.) Събор.

В края на заседанието беше постановено, че Св. Синод на РПЦ:

1. Признава, че състоялият се на Крит Събор, в който взеха участие Предстоятели и архиереи на десет от петнадесетте (според РПЦ - б.пр.) автокефални Православни Поместни Църкви, е важно събитие в историята на съборния процес в Православната Църква.

Няколко дни преди свикването на „Светия и Велик събор на Православната Църква”, както бива определян той през последните години, написах една статия, в която изложих своите виждания за този Събор[1]. По същия начин, след провеждането на Събора ще запиша първите си забележки, които са резултат не на размишления, а на собственото ми разбиране, без да изчерпвам тази голяма тема.

1. Оценката на работата на съборите

„Светият и Велик Събор” приключи работата си и премина в живота и историята на Църквата, от които и ще бъде съден. Историята ще му даде и заслуженото наименование, защото знаем, че някои събори, макар да били наречени вселенски, били отхвърлени от следващите събори, както и други събори, които били свикани като поместни, придобили впоследствие вселенски характер. Това се дължи на решенията, които били взети на тях и на тяхното приемане или неприемане от църковното изпълнение.

На 10 юли 2016 г., Трета неделя след Петдесетница, Църквата отбеляза новоучредения празник Събор на св. Доростолски мъченици, както и венценосната памет на преподобните отци от Св. Гора Атон.

В Германския манастир „Св. Йоан Рилски” след възкресната св. Литургия бе отслужен благодарствен молебен по повод решението на Св. Синод от 1 юни 2016 г. БПЦ-БП да не участва в събора в Крит (16-26. 06. 2016 г.).

С молитва към Св. Дух, Утешител и Просветител на душите ни, и с изричане на Деветия член от Символа на вярата: „Вярвам в Една, Света, Съборна и Апостолска Църква“, започна откритата беседа на тема: „Какво роди Съборът в Крит’2016“. Тя се състоя на 7 юли с благословението на Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Александър Георгиев, председател на столичния храм "Св. св. Кирил и Методий" (ул. "Г. Вашингтон" 47) и беше оранизирана от Центъра за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий" към същия храм. Лектор беше д-р Десислава Панайотова – директор на ЦРИК "Св. св. Кирил и Методий".

Ваше Всепреподобие йеросхимонах Димитрий, преди повече две седмици епископи от 10 поместни православни църкви се събраха на о. Крит с претенцията, че провеждат „Свят и Велик събор” на Православната църква.

Според Вас, с какъв статут ще остане това събитие в църковната история?

- За статута на един събор, както се вижда от църковната история, се съди според приетите на него вероопределения, а не според броя на участвалите поместни църкви или епископи. И още по-точно, критерият е дали тези вероопределения отговарят на Свещеното Писание и Свещеното Предание, в частност - на Вселенските и поместните събори на Църквата.

Черногорско-Приморският митрополит Амфилохий е съобщил, че не е подписал спорния документ от Крит. Митрополит Амфилохий е духовно чедо на преп. Иустин Попович, който в проповедите и богословските си трудове безкомпромисно и системно разобличава отстъпническата същност на икуменизма като явление и философия.

Владика Амфилохий споделя за предаването „Жива истина” на черногорския телеканал „Атлас”, че документът „Отношението на Православната църква с останалия християнски свят” е предизвикал най-остри спорове в Крит.

https://www.youtube.com/watch?v=S_wnnDaLtxY

Зная твоите дела; носиш име, че си жив, а си мъртъв (Откр. 3:1).
Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните (1Кор. 1:27).

От времето на Спасяването на българските евреи (1943 г.) Българската Църква не беше се извисявала до такъв славен исторически подвиг, какъвто извърши през юни 2016 г. – Спасяването на българските православни. С неотиването си в Крит тя осуети замисъла, щото църковното събрание там да се нарече Всеправославен Събор и да заяви меродавност – което щеше да е пагубно за Православието.

„Как може, светият и велик събор на Крит да нарече инославните еретически общини Църкви – попита Гортинският митрополит Йеремия – те казаха, написаха и подписаха термина инославни християнски Църкви. Какво следва оттук нататък: и еретиците станаха „Църква“? Тогава за каква ЕДНА Църква говорим в Символа на вярата.“

Митрополит Йеремия напомни, че делегацията на Еладската Църква на събора е нарушила своето обещание да отстоява единогласно приетата позиция от Св. Синод и предложената поправка „християнски изповедания и общини“.