Желаещият да се спаси трябва да помни Евангелската заповед: възлюби ближния си като себе си (Мат. 22:39) и апостолската заповед: Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов (Гал. 6:2).
В последния случай е важно да отбележим: има много заповеди, но само към тази е добавено: така изпълнете закона Христов. Защото чрез изпълнението на тази заповед се придобива най-висшето – любовта (християнското сърце).
Светите подвижници учат: "еднаква награда ще получат болният и този, който му служи“ (Св. Пимен Многоболезнени). „Който разумно служи на болния, той се освобождава от страстите“ (Авва Доротей).
Какво значи разумно? Ако някой служи за награда (не задължително за пари или други материални блага), а от тщеславие, от превъзнасяне, от желание да придобие множество подражатели, той при всички случаи, ако с него се случи някаква малка скръб, веднага ще остави такова „добро дело“. Такъв в най-добрия случай служи на болния неразумно (т.е. без духовно разсъждение).
А който служи разумно - служи, за да придобие милостиво сърце, чувство на състрадание, споделяне на теготите в болестта; защото, който има такава цел, каквото и да се случи с него – някаква скръб отвън, или пък болният сам прояви малодушие против него, ще понесе всичко това без смущение: гледайки своята цел и знаейки, че болният му прави повече добро, отколкото той на болния (Авва Доротей).
Преподобни Варсануфий Велики писал на болния старец Андрей: „Бог да укрепи болния и служещите му, и делата на двамата да бъдат за слава Божия. За да не бъдете малодушни и да не е отегчавате, гледайте края на търпението“.
Близо е Господ, Който е казал: няма да те оставя, нито ще те напусна (Евр. 13:5). Амин.