В името на Отца и на Сина и на св. Дух!
Братя, многократно се споменава, че на всяка неделя на Великия пост има други чествания преди Възкресението. Така този ден Църквата прославя праведни Йоан Лествичник, един от най-великите подвижници, за които Църквата говори, като ги нарича „земни ангели и небесни човеци“.
Тези големи подвижници са били необичайни човеци. Те са управлявали стихиите; дивите животни им се подчинявали с готовност и охота. За тях нямало болести, които те не можели да изцелят.
Те ходели по водата като по суха земя; всички стихии на света им били подчинени, защото те живеели по Бога и имали силата на благодатта да владеят законите на земната природа. Един такъв подвижник бил св. Йоан Лествичник.
Той бил наречен Лествичник, защото е написал едно безсмъртно творение – Лествица на божественото изкачване. В това творение ние виждаме как според смисъла на тридесетте стъпала християнинът се изкачва отдолу нагоре към висше духовно съвършенство. Ние виждаме как човек възраства все повече и повече, и накрая постига най-висшето, пребивава в короната на добродетелите, която се нарича „християнска любов“.
Св. Йоан пише своето безсмъртно творение специално за монасите, но в миналото Лествицата е била винаги любимо четиво за всички ревнители на набожния живот, които не са монаси. В случая светията ясно доказва как човек преминава от едно стъпало към следващото. Запомни, християнска душо, че това изкачване нагоре е необходимо за всеки, който желае да спаси душата си във вечността.
Когато хвърлим нагоре камък, той се издига до момента, когато силата на движението престава да бъде резултатна. Тази сила продължава толкова дълго да действа, а камъкът пътува нагоре и нагоре, което е неговото изкачване, и побеждава силата на земното притегляне. Но тази сила е изтощена и престава да действа тогава, както знаете, камъкът престава да се движи във въздуха. Веднага започва да пада, и нататък това падане се ускорява още повече. Това е според физическите закони на земното привличане.
Така същото е в духовния живот. Когато християнинът постепенно се изкачва, духовните сили и подвижническите трудове го издигат нагоре. Нашият Господ Иисус Христос казва: Подвизавайте се да влезете през тесните врата“ (Лука 13: 24). Така че християнинът трябва да бъде подвижник. Не само монасите, но всеки християнин. Той трябва да полага усилия за своята душа и за своя живот. Той трябва да насочва живота си по християнския път и да очиства своята душа от цялата мръсотия и нечистота.
Сега, ако християнинът, който се изкачва по тази стълба на духовно съвършенство чрез своите борби и подвижнически трудове, прекрати тази работа и подвижнически труд, неговата душа няма да остане в неговите предишни условия, но като камък ще падне на земята. Повече и все по-бързо ще пада, докато накрая, ако човек не дойде на себе си, той ще се запрати долу, на самото дъно адово.
Това е необходимо да се помни. Людете забравят, че пътят на християнството наистина е подвижнически труд. Миналата неделя чухме как Господ казва: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Мат. 16:24). Господ казва това с най-голяма категоричност. Следователно, християнинът трябва да си взема кръста и неговият живот трябва да бъде подобен на подвижническия труд на носене на този кръст. Каквито и да са външните обстоятелства на неговия живот – било то монах или мирянин, това не е важно. Във всеки случай, ако той не насилва самия себе си да се изкачва нагоре, ще пада надолу и надолу.
И в това отношение хората мислят объркано. Например, свещеник пролива покайни сълзи вкъщи по време на поста. Сърдечно и смислено му предлагат постна храна и казват: „Разбира се, за вас постна храна!“ На това един от нашите йерарси отговори: „Да, аз съм православен. Но кой ви даде разрешение да не пазите поста?“ Всички пости в Църквата, всичките канони са задължителни за всяка православна личност. Говоря за монасите: такива подвижници като св. Йоан Лествичник и подобните нему, са постели много по-строго, отколкото Църквата предписва: но това е било въпрос на техния духовен жар, един пример от техния личен подвижнически труд. Това Църквата не препоръчва всекиму, защото не е по силите на всеки. Но Църквата изисква от всеки православен да пази постите, които тя е установила.
Аз често цитирам думите на св. Серафим и още веднъж си позволявам да ги припомня. Веднъж при него дошла една майка, която била загрижена как може най-добре да уреди възможния брак за младата си дъщеря. Дошла да се посъветва при преп. Серафим. Старецът ? казал: „Когато избираш за дъщеря си бъдещ спътник в живота ?, преди всичко разбери, дали той пази постите. Понеже, който не пази постите, той не е християнин, за когото и да се смята и както и да разсъждава“. Виждате как най-големият светия на Руската Църква св. Серафим Саровски говори за постите – човек, който по-добре от нас знае какво е Православие.
Нека да запомним това. Св. Йоан Лествичник написа „Лествица за духовно изкачване“; тогава нека не забравяме, че всеки християнин трябва само да се възкачва. Големите подвижници са се възкачвали като бързо летящи орли; а ние изобщо едвам се възкачваме. Което е обичайно, нека да не забравяме, че ако не употребяваме нашите усилия за изправяне на нас самите и нашия живот, ще прекратим нашето изкачване и повече от сигурно е, че ще започнем да падаме. Амин.
Беседата на приснопаметния митрополит Филарет Вознесенски (+1985 г.) е произнесена в катедралния храм „Знамение Божией Матери“ в Ню Йорк през 1975 г.
Превод от английски език: Ив. Марчевски (in: Saint John Climacus, Тhe Ladder of Divine Acsent. Revised Edition. Boston, Massachusetts: Holy Transfiguration Monasrety, 1991, p. XXXI-XXXIII).
Източник: „Лествица“, изд. „Монахрическо-Консервативен съюз“, 1996 г.