В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри! Светата Четиридесетница се състои от два съседни и обединени в един поста, които отразяват различни събития от земния живот на Христа Спасителя.
Самата Четиридесетница е установена от Църквата в спомен на 40-дневния пост на Иисус Христос в Иудейската пустиня – диво и страшно място близо до така наречената Планина на изкушенията.
Страстната седмица е посветена на възпоминанията за последните дни от земния живот, кръстните страдания и смъртта (на човешкото естество) на Иисус Христос. Страстната седмица започва с празник – Вход Господен в Йерусалим.
Защо това събитие – влизането на Господ в Светия град – Църквата е причислила към дванадесетте велики празници? Защото то съдържа в себе си дълбок духовен смисъл, то бележи пророчески Второто пришествие на Иисус Христос на земята, възкресението на мъртвите и Страшния съд.
Малко преди кръстните Си страдания Господ извършил велико чудо – възкресяването на мъртвия Лазар, жител на предградието на Йерусалим – Витания (Йоан. 11:1-44). Това чудо било направено в присъствието на множество роднини и приятели на покойния, пред очите на цял Йерусалим. Това чудо разтърсило сърцата на хората. Иудейските представи за Месия единствено като за земен цар и велик вожд – тези земни представи отстъпили в сянка, сърцата на хората били осияни от лъч надежда, че Проповедникът на любовта и милосърдието Иисус Христос е истинският Месия и техният духовен Владика.
Какво предизобразявало само по себе си възкресението на Лазар от мъртвите? Всеобщото възкресение, деня на Страшния съд. В Палестина погребвали покойника обикновено в деня на смъртта му, тъй като поради голямата горещина трупът започвал бързо да се разлага. На четвъртия ден трупът на Лазар вече бил изгубил човешки черти, тялото било подпухнало, почерняло и източвало лимфа.
Възкресението на Лазар – това било не просто възвръщането му към живота, а сякаш повторното му възсъздаване – образ на това, как Господ може от праха да възсъздаде телата на починалите. Но, братя и сестри! Лазар бил възвърнат в земния живот, живял няколко десетилетия, станал епископ и според преданието, приел мъченическа смърт за вярата си в Иисуса Христа. А всеобщото възкресение на мъртвите ще бъде не само възкресение, но и преобразяване, одухотворение на човешките тела. Възкресението на мъртвите ще стане начало на вечния живот, който не ще има край, и ще бъде победа над смъртта.
Иисус Христос заповядва на Своите ученици да приготвят две животни за влизането Му в Йерусалим – ослица и младо осле. Какво означава това? Някога царете в мирно време употребявали тези животни за пътуванията си из страната. Конят бил свързван с военна подготовка. Конете се използвали за походи. Иисус Христос седнал върху младо осле в знак на това, че Той е Цар на мира. Светите отци казват също, че ослицата е символ на иудейския народ, а младото осле – на езическите народи, които склонили глава под благото иго на Христа Спасителя, приели учението Му и го запечатали в сърцата си.
Входът на Иисус Христос в Йерусалим символизира, предизобразява и Неговото Второ пришествие на земята. Първото се извършило тайно и в неизвестност, само нощният мрак и тишината посрещнали във Витлеем родилия се Богомладенец. А Второто пришестиве на Иисус Христос ще бъде в слава. Господ ще дойде окръжен от ангели, сияещ от Божествена светлина. Това именно събитие отбелязва влизането на Господ в Йерусалим, Господ окръжен от апостолите и народа, възклицаващи: „Осанна на Сина Давидов, слава на Сина Давидов!“
Братя и сестри, когато Господ погледнал от Елеонската планина към Йерусалим, от очите Му потекли сълзи. За какво плакал Спасителят? За Своя град. Свещеното Предание гласи, че когато започнал потопът, Ной взел със себе си в ковчега, като велика светиня, главата на Адам. После той я дал на големия си син Сим. Сим построил град Йопия, след което направил жертвеник, под който сложил главата на нашия праотец и близо до този жертвеник основал град Йерусалим, чието име означава Мир Божий. След това Палестина била завоювана от хананейските племена и мястото, където лежала главата на Адам, запустяло, макар че по памет народът наричал това място „Голгота“ (на еврейски – череп, чело). Там, на Голгота, именно трябвало да бъде извършено делото за изкуплението на света.
Господ гледал от планината към Йерусалим, видял Йерусалимския храм, чиито позлатени куполи сияели, сякаш горял огън. Но Господ мислел за това, каква страшна участ ще постигне този свят и престъпен град. С очите си Той видял как друго племе, племе на възмездието, ще нахлуе в Храма, ще превърне дивния Храм – небесно цвете израснало в пукнатините на скала, в купчина руини, в купчина обгорели греди и пепел. Тогава по улиците на Йерусалим ще лежат непогребани трупове, и самата земя ще бъде напоена с кръв като дъжд; тогава този град ще се превърне в руини, и бидейки мъртъв, ще прилича на убита от градушка житна нива.
Тук, в Йерусалим, трябвало да бъде извършен най-великият подвиг: доброволните страдания, разпятието на Христос и Неговото изкупление на човечеството. И тук, в Йерусалим, трябвало да бъде извършено най-страшното в историята на човечеството злодеяние – Богоубийството. Затова Господ заплакал за Своя град.
Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм. Тук го посрещнал шум, викове на хора, блеене на животни, продавани направо в Храма. Жертвените животни трябвало да бъдат продавани зад стените, но за да върви успешната търговия, първосвещениците разрешили да ги вкарват в самото светилище. Там били масите на менячите, защото, според иудейския обичай не трябвало даренията за храма и покупката на животни да става с пари на езически владетели, трябвало да бъдат обменени в иудейски монети.
И така, в Божията църква царял страшем шум, и Господ взел бич в ръцете Си и изгонил продаваните животни и менячите от дома на Своя Небесен Отец.
Братя и сестри, в Евангелието виждаме Господ разгневен, когато изобличава фарисеите, тези религиозни лицемери, и когато вижда осквернението на Своя храм.
Нека това ни послужи и на нас за урок: с какво благоговение трябва да се държим в Христовата Църква! Колко често нарушаваме светостта и тишината на това място. А някои от нас, те са много малко, но има и такива, които дори безобразничат в храма и сякаш се гордеят със своята безнаказаност, тщестлавят се със своето духовно лицемерие. Нека това евангелско събитие ни напомни, че храмът е образ на Небесното Царство.
Влизането на Иисус Христос в храма символизира Страшния съд, който ще започне с Църквата Божия. По-строго от всички Господ ще съди християните. В житието на преподобни Макарий Велики се цитира неговата беседа с душата на умрелия езически жрец. Жрецът казва, че се намира в ада, но има и места с още по-страшни мъчения от тези, които изпитва той. Те са приготвени за християните, получили благодатта на Светия Дух в кръщението и след това потъпкали я със своите грехове.
Първосвещениците, обръщайки се към Христос, искали Той да забрани на учениците Си да Го прославят. Христос пък им казал: ако те млъкнат, то камъните ще завикат (Лука 19:40). Светите Отци под камъни разбирали езичниците, на които било съдено да прославят Бога след проповедта на апостолите по цял свят. В Евангелието се говори, че малките деца викали към Христос: Осанна! благословен Идещият в име Господне! (Марко. 11-9). Под деца се подразбират обикновените хора с чисти сърца. Господ приема само хвалата, възнасяна от чиста душа.
Според обичая, ние стоим днес в храма с върбови клончета в ръце. Народът посрещнал Иисус Христос с палмови листа, като Победител. Върбата символизира още и възкресението от мъртвите: тя разцъфва след зимата, преди всички други растения.
Държейки в ръце върбовото клонче, ние изповядваме че Иисус Христос е истинският Победител на смъртта, демона и ада. Държейки го в ръце, ние молим Господ да ни сподоби да Го посрещнем не със срам и ужас, а с радост и ликуване в деня на възкресението на мъртвите.
„Осанна“ – това значи: „Господ идва!“, „Спасението е от Господа“, „Господи, спаси ни!“
Братя и сестри, Господ в деня на този празник невидимо се приближава към нас, към нашите сърца.
Братя и сестри! И в нашите сърца, както в Йерусалимския храм, се чува ревът на животни – това са нашите главни страсти, които заглушават гласа на молитвата; и в нашата душа седят менячи на пари – това са онези помисли, които дори в свещени минути ни карат да мислим за светски изгоди, за светски и суетни работи.
Господ със Своя бич изгонил оскверняващите Неговия храм. Нека с бича на Своята благодат Той да очисти сърцата ни, защото те са неръкотворният храм, създаден от Него и създаден единствено за Него. Амин.