Да помагаме на хората в покаянието
- Отче, какво най-много би помогнало днес на света?
- Ако днес някой може да учи хората на покаяние, само това може да помогне. Нека четем, доколкото можем, жития на светиите, в които се подчертава значимостта на покаянието, за да получим полза. Когато молим Бога да ни даде покаяние, означава, че Го молим за просвещение. Когато се молим за покаяние и се каем по-дълбоко, естествено ще се смирим повече и тогава по необходимост ще дойде повече Божия благодат, божествено просвещение. Когато човек пребивава в покаяние, запазва Божията благодат.
Хората като цяло са добри. Вижте как повечето нито се изповядват, нито се черкуват, пребивават в голямо невежество, но от друга страна идват и търсят от мен помощ. Значи имат нещо в себе си.
- Отче, дали изпитанията не стават повод хората да се доближат до Бога?
- Които имат добро разположение, получават полза от изпитанията. А които нямат добро разположение, обвиняват и хулят Бога и т.н. Лошото е, че не казват “съгреших”, но се измъчват. Дяволът е придобил голяма власт върху света. Дали сме му много права. На какво е заприличал днешният човек? Лошото е, че пречи на божествената намеса, защото няма покаяние. Ако имаше налице покаяние, нещата щяха да са се уредили.
Ще минават бури една след друга! Бог да бъде на помощ! Нека просим покаяние за целия свят, както и за онези, които съзнателно причиняват зло на Църквата и въобще не мислят да се поправят - Бог да им дава покаяние и после да ги взима при Себе Си.
Нека помагаме, колкото можем, на света в покаянието, за да получим Божиите благословения. Покаяние и изповед - това е нужно днес. Аз постоянно препоръчвам покаяние и изповед, за да бъдат отнети правата на дявола, да бъдат преустановени външните бесовски влияния. Хората се нуждаят от някакво сътресение да разберат и да се покаят. Например някой изповядва, че е прелюбодействал. Духовникът му дава прошка, дава му и някаква епитимия и спира до тук. А трябва духовникът да му помогне да разбере, че злото не е само в прелюбодеянието; че с това престъпление, което е извършил, е разтурил две семейства. Но някои духовници въобще не изследват нещата, нито подтикват хората да се замислят.
- Отче, има хора, които са добри, но не се черкуват често и не участват редовно в църковните тайнства.
- Понякога човек може да не се черкува често, но да има у себе си благоговение, доброта и затова Бог намира у него място и обитава в този човек. Ако тези хора участваха и в тайнствата на Църквата, биха напреднали много в духовния живот. А има други, които се черкуват, изповядват се, причастяват се, правят всичко, обаче Бог не намира място, за да се всели у тях, защото нямат смирение, доброта, истинско покаяние.
Не е достатъчна само изповедта пред духовника, за да бъде човекът наред - нужно е и покаяние. И всяка молитва, която извършва човек, трябва да започва с изповед пред Бога. Разбира се, не да плаче и да казва: “Аз съм такъв, такъв, такъв”, а след това да върши същото. Тогава няма истинско чувство и съзнание за греха. Когато има чувство и съзнание, тогава има и малко подобрение.
Вижте израилтяните с каква простота са се молели. Стани, защо спиш, Господи? (Пс. 43:24), казвали те. И след това Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен, и порази враговете...(Пс. 77:65, 66). С каква простота и смирение, но и с какво дръзновение казвали: “Господи, какво ще кажем сега на другите народи? Ти ни спаси в Червено море, а сега нима ще умрем в пустинята или ще ни заколят другоплеменници? Нека не ставаме за посмешище” (виж Изх. 32:12, Втор. 9:28, Пс. 78:10).
Ние няма да Му говорим такива приказки: “Защо спиш, Боже, не виждаш ли?”, защото на нас ще ни удари шамар. Това би било наглост. Тогава израилтяните са казвали така със смирение и простота. Не са обвинявали Бога: “Защо направи това така?”, но казвали: “Ние сме достойни за по-големи злини, но какво ще кажем сега на другите народи?”. И видяхте ли, как преклониха Бога с молитвите си. Разбирате ли? Понеже е имало признаване на грешката, покаяние, затова и Бог се намесва и поразява враговете. Ако и ние се озовем в трудност и не я посрещнем по духовен начин, тогава светските хора ще кажат за нас: “Къде ви е молитвата? Казвате, че се молите, но какво правите?”. И ставаме за резил.
Покаянието помага да бъде заличено злото
Когато молим Бога да даде покаяние на света, нека поставяме и себе си в числото на съгрешилите, а не да казваме: “Помогни на грешния свят”. Тримата момци се родили по време на вавилонския плен, обаче не казали: “Ние какво сме виновни?“, но изповядвали: “Справедливо пострадахме, трябваше и повече да пострадаме”. Говорели така, сякаш били съучастници на онези, които престъпили Божиите заповеди преди вавилонския плен, сякаш и те били съучастници в греха, въпреки че били непричастни, тъй като още не се били родили.
Много ме трогва молитвата, с която се молели, докато били в пещта: „Благословен си, Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти вовеки. Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас... Защото ние съгрешихме и постъпихме беззаконно... И сега не можем да отворим устата си... Но не ни предавай завинаги заради Твоето име и не разрушавай завета Си. Не отнемай от нас милостта Си заради Авраама, Твоя възлюбен... (Дан. 3:26-35). Т.е. „Справедливо ни наказваш, Господи, защото съгрешихме, но само заради Авраам, когото обичаш, защото не е съгрешавал, не ни изоставяй”. Поставяли и себе си сред грешниците и вярвали в това, затова пещта станала прохладна. А идолопоклонниците, които отишли да проверят огъня в камината, били изгорени от пламъците (виж Дан. 3:48).
Ако човек не се старае да постъпва така, тогава започва постоянно да се оправдава: “Дяволът ме изкуси да съгреша”, или: “Адам е виновен (Ева е виновна), не съм виновен аз”. Веднъж един богослов ми каза: “Защо сме длъжни сега ние да страдаме заради Ева?”. Казвам му: “Мили човече, какво пречи това на твоето спасение? Какво е виновен клетият Адам или горката Ева? Една грешка направили, а колко века били в ада, а пък за нас дойде Христос и ни освободи”. Той е казал: “Дори и да съгрешите седемдесет пъти по седем, Аз ви прощавам!” (виж Мат. 18:22). Съгрешаваме хиляди пъти, а Христос ни прощава, стига да се каем искрено. Как след това говорим, че са ни виновни Адам и Ева? Дори не искат да дават на никого името Ева. Хайде да наречем някоя сестра при пострижението Ева, или ако това ви се вижда трудно, поне да я наречем Зоя.
Това е голяма несправедливост. Та тя е нашата майка, майката на целия свят, а ние дори не искаме да чуем името ?. Всъщност Бог е проклел дявола. Змията беше най-хитра (Бит. 3:1). Дяволът влязъл в змията, за да излъже човека. А след това всички си го изкарват на Ева, че тя ни е опропастила и че ако не беше нарушена заповедта, щяхме да си бъдем в рая! А ако и на нас Христос ни кажеше: “След като сте съгрешили веднъж, ще отидете за толкова века в ада”, тогава да видим какво щяхме да говорим!... Какъв неблагодарен свят!
Всеки случай покаянието е велико нещо. Още не сме разбрали, че човек чрез покаянието може да промени Божието решение. Това, че човек може да има такава сила, никак не е малко. Извършил си нещо лошо? Бог ти удря едно шамарче. Казваш “съгреших”? Тогава Той спира гнева Си и ти дава благословение. Т.е. когато немирното дете идва на себе си, кае се и бива бичувано от съвестта си, тогава неговият Отец го гали с любов и го утешава. Тъй като израилтяните се били отклонили от Божиите заповеди, живели в плен седемдесет и пет години. Накрая, когато се покаяли, се явил цар Кир, за когото може да се каже, че бил по-добър от синовете Израилеви, осквернили своите свещени жертвеници. Бог му изменил ума и му дал да повярва в небесния Бог. Затова той пуснал израилтяните на свобода, дал им пари и дървен материал за храма, построил крепостната стена на Иерусалим и показал такава доброта и благоговение, каквато нямали дори израилтяните (виж 2 Ездр. 1:1 и сл.). И всичко това станало, защото народът се покаял и променил (виж 1 Ездр. 8:88-92). Колко много помага покаянието, за да бъде заличено злото!
Прочетете всичките Макавейски книги. Много са силни. Каква заповед бил издал царят! Слоновете да стъпчат израилтяните! Слугите отишли да приготвят нужното за изпълнението. Напоили петстотин слона със силно вино и тамян, за да ги разярят и чакали да се появи царят и да започне изпълнението на наказанието. Но царят забравил за заповедта, която издал. Тогава началникът на слоновете отишъл при него и му казал: “Царю, чакаме те. Всичко е готово - слоновете, иудеите, поканените чакат”. “Кой ви е казал да правите такова нещо?”, развикал се царят и заплашил него с гнева си. И това станало не веднъж, а три пъти (виж 3 Мак. 5:1-35). Нима е малко това царят да забрави заповедта, която сам е дал? И не само това, но накрая въобще променил отношението си към иудеите. Цялата основа е в това: хората да се покаят.
- Отче, международните органи за мир помагат ли да се установи мир в света?
- Зависи. Някои започват с добро намерение. Но когато се съберат всякакви магьосници, огнепоклонници, протестанти и цял куп други, тогава вече всичко се обърква. Как те ще донесат мир в света, как ще могат да помогнат? Бог да ме прости, но това са парцалени черги на дявола. Постига ли се мир чрез греховни сдружения? Как ще дойде мирът, ако хората не се примирят с Бога? Само когато човек се примири с Бога, тогава настъпва и вътрешен, и външен мир. Обаче, за да се примири човек с Бога, трябва да дойде на себе си, да се покае, да живее съгласно с Божиите заповеди. Тогава Божията благодат и мир се вселяват в душата му, така че той е в състояние да помогне и за мира на околните.
Преп. Паисий Светогорец - из „Духовно пробуждане“, Слова - том 2, , изд. Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора-Атон, 2008 г.