Има едно неправилно схващане, което не е ерес, но заблуждение с възможност за прерастване в ерес. Някои твърдят, че не е нужно да се ходи на църква, защото Бог е навсякъде, и където и да сме - можем да Му служим, да общуваме с Него. Това е плод не само на безпросветността, но и на гордостта.
Ако през началните ни години, вместо да сме записани и да ходим на училище, ние стоим вкъщи и сами се образоваме, няма да получим диплома, която да ни ползва по-нататък в живота като средство, с което да ни приемат на работа. Така и с нас, християните, ако не ходим на църква. Наистина можем да се молим на Бога където и да сме. И вкъщи, и на пътя, и в гората, и при зъболекаря. Но ако не ходим в храма и не общуваме там с Него, в дома Му, ние няма да получим билетче за Царството Му.
С теб можем да общуваме по телефона години наред, без да се виждаме, но ако ми се обади лекарят и ми каже, че са те наръгали зад някой тъмен ъгъл и си в болница, аз от любовта си ще дойда веднага при теб в знак на съпричастност, нали? А в храма точно това се случва. Там се заколва Христос с копието заради мен, заради теб, заради всички нас. И ти, като го знаеш това нещо, няма ли да отидеш в болницата (храма) при Христос, където да станеш съпричастен на това? Ако вярваш и Го обичаш от все сърце - ще отидеш!
+ + +
"Тогава Иисус, като поучаваше в храма" (Йоан 7:28); "След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан 5:14); "Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше" (Йоан 7:14); "И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога" (Лука 24:53); "И поучаваше всеки ден в храма" (Лука 19:47); "Тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем" (Лука 2:37); "Денем Той поучаваше в храма... И целият народ подраняваше при Него в храма да Го слуша" (Лука 21:37-38); "Като заговори Иисус и поучаваше в храма" (Марко 12:35).