1.Из Патерика- Някой от отците разказа, че един трудолюбив монах бил много внимателен към себе си, но му се случило да изпадне в леко нерадение. И щом разбрал, че живее в нерадение, казал:
– Душо, докога ще нехаеш за спасението си? Нима не се боиш от Божия съд? Завари ли те в такова нерадение, ще бъдеш предадена на вечни мъки!
С тези думи се подтиквал към Божий подвиг. И ето веднъж извършвал правилото си, а бесове дошли и започнали да го плашат с шум. Тогава той им казва:
– Колко още ще ме измъчвате? Нима не ви стига, че преди бях нерадив?
– Ти бе нехаен – отговарят му бесовете, и ние нехаехме за теб. А сега воюваш против нас, затова и ние воюваме против теб!
Щом чул това, той отново се подтикнал към Божий подвиг и с Божията благодат започнал да преуспява.
2. Един старец разказа, че един брат, който живеел в Египет, веднъж пътувал. Било студено и спрял да нощува в някаква гробница. Дошли два демона и единият казва на другия:
– Виж колко е нагъл този монах – даже нощува в гробница! Хайде да го уплашим!
– Защо да го плашим – отвърнал вторият. – Той и без това си е наш – яде, пие, говори празни приказки, изоставил си е правилото. Не е нужно да си губим времето с него! По-добре да отидем да помъчим онези, които ни мъчат, които ден и нощ се борят против нас с молитва и различни подвизи.
3.Старецът казал:
– Човече, ако искаш да живееш в съответствие със Закона Божий, Бог ще ти бъде помощник. А ако искаш по собствена воля да нарушиш Божията заповед, дяволът ще ти съдейства в падението ти.
Пак той друг път рече:
– Дай воля – ще получиш сила.
- 2.От свети Ефрем
Монахът трябва с голямо внимание да пази сърцето и сетивата си. Защото през настоящия живот водим голяма война, а врагът е свиреп и най-вече към тези, които участват в сражението. Той обикаля и търси – по думите на Писанието – кого да погълне (1 Петр. 5:8), и е нужно да му се противопоставяме с мъжество и да просим помощ свише. А ако някой е сключил мир със страстите, как да воюва с тях, щом вече е станал роб на удоволствията и редовно плаща данък на тиранина? Защото където има вражда, има и борба. Където има борба, има и подвиг. А където има подвиг, има и награда. Така че ако някой иска да се освободи от горчивото робство, нека започне да се бори с врага. Защото и светиите достигнаха небесните блага едва след като го победиха.
Но може би някой се ще попита:
- Ти каза, че където има вражда със страстта, може да има и борба с нея. Защо тогава, както виждаме, срамните страсти толкова силно нападат сладострастниците, че даже не им позволяват да се покаят?
На това бих отговорил така:
- Не мисля, скъпи брате, че такава борба свидетелства за добродетел и за това, че е налице съпротива срещу поробителите. По-скоро обратното, това говори за пълно поробване от страна на страстта и за любов към нея. Затова в тези хора няма даже намерение да въстанат срещу врага. На бойното поле не може да има никакви съглашателства. А що се отнася до тези, които сами са се предали на волята на врага и са станали роби на страстите, то нима това може да бъде наречено истинска борба? Дори и да търпят борба, то не е, защото са борци за добродетел и досаждат на врага, а поради жестокостта на този, който ги е оковал във веригите на беззаконието. И това е с цел да свикнат постоянно да плащат дан и даже да не могат да си вдигнат главите от правенето на тухли (робския труд) на срамните страсти, на които сами, по своя воля, са се предали в робство.
Не напразно е казано: „От когото някой бъде победен, от него бива и поробен“ (2 Петр. 2:19). А подобни хора не правят това насила, против волята си, напротив, дори сами плащат за това, да постъпват по волята на този, който ги е измамил. И понеже те самите се стремят към злото, то в тях не се забелязва никакъв стремеж, въздържаност или боязън да не паднат отново.
Но не такава е борбата при тези, които се подвизават. Когато настъпват срещу тях, те отблъскват нападението, и ако ги обгаря огън, го търпят. И даже ако е налице повод за грях, те поради страх Божий се отвръщат от него. А дори някой от тях да стъпи на криво, съвсем скоро се изправя.
Защото, който е поробен от варвари, озовал се е под властта на тиранин и се радва на победите на новите си господари, той и без никакви окови и затвор охотно ще остане при враговете си, ще се сражава на тяхна страна и дори ще стане съгледвач сред съотечествениците си. Но тези, за които робството, в което са попаднали, е непоносимо, за които животът на варварите и беззаконните им нрави са отвратителни, се стремят по най-бързия начин да избягат от тях. Изчакват часа, в който ще могат благополучно да се върнат при близките си и придобият предишната свобода, надяват се, че съотечествениците им ще им притекат на помощ. И веднага, щом се измъкнат от ръцете на враговете, начаса излизат на война против тях, сражават се за съотечествениците си и заедно с тях побеждават противника.
Затова тези, които искат да се освободят от горчивото робство на врага, трябва да въстанат против властта му и да започнат явна война срещу него, като с мъжество в сърцето му кажат думите на момците: „Нека ти е известно, дяволе, че нито гласа ти ще послушаме, нито на волята ти ще угаждаме“ (срв. Дан. 3:18).
Освен това, подвизавайки се, трябва да призовават Божията помощ и като същите момци да казват на Бога: „Господи, ние сега Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице. Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост; избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи, та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши, за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена" (Дан. 3:41-45). И нека тиранинът обезумее от злоба, нека разпали пещта на пожеланията седем пъти по-силно – да дерзаят всички, които се надяват на Господа! (Ср. Пс.30:25). Защото жарта на пещта скоро ще се превърне в прохладен вятър и тиранинът, от когото преди са се бояли, сам ще се бои даже от сянката им – толкова силна ще бъде помощта, дадена им свише.
- 3.От авва Исаак Сирин
Когато искаш да поставиш начало на добротворство, най-напред бъди готов за изкушенията, които трябва да те сполетят. Види ли, че някой с искрена вяра е започнал добър начин на живот, врагът има обичай да създава множество страшни изкушения, та човек да се уплаши и да изостави добрите си намерения. А Бог допуска да бъдеш изкушен, за да тропаш търпеливо на вратата Му, страхът от скръбта да поражда в разума ти спомен за Него, чрез молитвата да се доближаваш до Него и сърцето ти да се освещава чрез постоянно помнене на Бога. И ако просиш, Той ще те чуе и „ще узнаеш, че Бог е, Който те избавя“, и ще познаеш Този, Който те сътвори, укрепва и ще те пази. Защото Божият покров и Промисълът Му са върху всички хора. Но е видим само за тези, които са се очистили от греха и винаги мислят за Бога. Божията помощ и Промисъл са особено видими за тях, когато претърпят голямо изкушение заради истината. Именно тогава особено ясно ще видят помощта Му със зрението на ума си (а някои са я виждали и с телесните си очи – това зависи от силата на изкушенията).
И щом разбирали, че ги защитават, начаса отново добивали мъжество, както узнаваме за Иаков, Иисус Навин, тримата отроци, апостол Петър и други светии, подвизаващи се за Христа. На тях им се яви помощ от Бога в човешки образ, насърчавайки ги и вдъхновявайки ги за благочестие. И отците, които населиха пустинята, изгониха от нея демоните и я направиха обител на ангели, също бяха често посещавани от свети ангели, които по всякакви начини ги защитаваха, съдействаха им във всичко, укрепваха ги и ги избавяха от изкушенията, които свирепите бесове им устройваха. И до днес Бог не лишава от помощта Си онези хора, които изцяло са се отдали в служба Нему. Той е близо до всички, които го призовават (Пс.144:18).
- 4.От свети Максим
Казват, че Бог позволява на бесовете да ни изкушават по пет причини: Първо, с цел, като нападаме и се защитаваме, да придобием способност за различаване на добро и зло. Второ, с цел, като придобием добродетел чрез борба и труд, да я пазим твърдо и постоянно. Трето, с цел, преуспявайки в добродетелта, да не се превъзнасяме с ум, а да се учим на смиреномъдрие. Четвърто, с цел, като опитаме от злото, съвършено и напълно да го намразим. И освен всичко останало, пето, с цел, като станем безстрастни, да не забравяме нито собствената си немощ, нито силата на Този, Който ни помага.
- 5. Из Патерика
Един брат бе изкушаван от бесове. Той отиде при стареца и му разказа за изкушенията, на които бе подложен. А старецът му каза: „Чедо, нека изкушенията, които ти се случват, не те плашат. Защото враговете винаги завиждат и се озлобяват, щом видят някоя душа да се стреми към Бога и да се прилепва към Него. Но не може да стане така, че когато човек бива изкушаван, Бог и ангелите Му да не са наблизо и да не му протегнат ръка за помощ. А ти самият постоянно се обръщай към Него и със смирение проси помощта Му. При това по време на изкушение помни непобедимата Му сила, нашата слабост и жестокостта на враговете ни – и скоро ще получиш Божията помощ“.
2. Един брат попита стареца:
- Как се получава така, че тези, които живеят в света, не спазват пост, пренебрегват молитвата, не посещават бдения, насищат се с всякаква храна, дават и вземат каквото искат, нападат се един друг, през по-голямата част от деня се занимават само с това да дават клетвени обещания и да не ги изпълняват… И при все това не падат, даже не казват: „Съгрешихме“, и не се отстраняват от човешкото общество. Докато ние, монасите, прекарваме цялото си време в пости, бдения, поклони, сухоядене, лишаваме се от всякакво утешение на плътта… И при все това скърбим, плачем и казваме, че сме погинали и виновни за геената огнена?
Старецът тежко въздъхна и рече:
- Вярно каза, брате, че в света хората не падат. Защото след като са паднали само веднъж, и то по най-страшния и тежък възможен начин, вече не могат да станат, а няма накъде повече да падат. Остават в предишното си паднало състояние, не разбирайки съвършено нищо, и дори не знаят, че са паднали. А каква нужда има дяволът да воюва с тези, които постоянно лежат на земята? Монасите пък се опълчват открито против врага и постоянно се сражават с него. Затова ту побеждават, ту биват побеждавани. И не се уморяват да падат и да стават, да нападат и да отстъпват, да нанасят удари и да поемат такива, докато чрез Божията благодат не надделеят и не закалят всичко слабо и немощно, каквото е имало в тях. И тогава ще се помирят съвършено с Бога и ще намерят покой, постоянно наслаждавайки се на мира и радостта Му.
- Авва Пимен разказва за авва Колов, че помолил Бога и всички страсти го оставили и не го безпокоели повече. Отишъл и рекъл на един старец:
– Струва ми се, че придобих покой и нямам никаква борба.
А старецът му казва:
- Иди и моли Бога борбата да се върне при теб. Защото чрез борбата душата преуспява.
Тогава аввата отново помоли Бога, този път – да му даде борба, и оттогава не се молеше тя да го остави на мира, а казваше: „Господи, дай ми търпение в борбата“.
2. Авва Коприй каза: „Блажен е който търпи мъчение с благодарност“.
Самият той се разболя, дълго време бе прикован към постеля и при все това благодареше на Бога и отсичаше собствената си воля.
3. Един старец разказа, как един брат девет години бил изкушаван от помисъл. И от предпазливост се самоосъждал, казвайки: „Погубих си душата“, и считал, че сам е виновен за помисъла си. Но след това не издържал и се отчаял, макар да не би следвало. Тогава си казал:
– Щом вече съм погинал, ще ида в света.
И когато вече решил и тръгнал, по пътя чул глас: „Деветте години, през които търпя изкушение, ти спечелиха венци. Така че се върни на мястото си, и Аз ще те успокоя от помисли“. И щом се върнал, братът придобил покой. Оттук се вижда, че именно борбите дават венци.
4. Един старец каза:
- В начало, когато монахът току-що е приел пострижение, на бесовете не им се позволява да изкушават силно човека, за да не би това да го порази и уплаши и той веднага да се върне в света. А след като монахът прекара известно време в труда си, тогава вече до него биват допускани борба с плътски пожелания и с всякакъв вид сладострастие, както и с гняв, ненавист и други страсти. И тогава човек трябва само да се смирява и да плаче, а да обвинява и осъжда само себе си. Чрез изкушенията той се учи на търпение, опитност и разсъждение и накрая със сълзи се обръща към Бога.
От това някои се смутиха, не понесоха тежестта на скръбта, подхлъзнаха се в бездната на отчаянието и със сърцето си отново се обърнаха към света, а някои направиха това и с тяло. Но ние, братя, нека никога не се отчайваме и не бъдем малодушни. Напротив, твърдо и мъжествено да търпим изкушенията, като благодарим на Бога за всичко, което ни се случва. Защото благодарността към Бога винаги разрушава всички козни на врага.
Както този, чиито ръце целите са в смола, може да ги почисти само с елей, така и ние, като се осквернихме с греха, ще бъдем очистени от милостта и човеколюбието на нашия Спасител Иисус Христос. Към Него и да прибягваме при всички изкушения и с благодарност за всичко усърдно да просим помощта Му. И тогава ще видим колко лесно е да бъде победен врагът и колко слаб и безсилен е станал той пред нас.
5. Старецът каза:
- Щом Бог поради дълготърпението Си ни прощава, когато постъпваме лошо, нима няма още повече да ни помага, когато пожелаем да вършим добро?
- 6.От свети Ефрем
Който иска да угоди на Бога, да стане Божий наследник във вярата, да се роди от Светия Дух и да бъде осиновен от Бога, трябва преди всичко да се запаси с търпение и издръжливост. Трябва мъжествено и с благодарност да понася всички скърби и огорчения, били те телесни болести и страсти, дързост или охулване от човеците или всякакъв вид невидима бран, която се ражда в душата по лукавството на злите духове.
Тези духове се стремят да хвърлят душата в слабост и униние. А Бог поради домостроителство допуска всеки да бъде изкушаван с различни скърби, за да проличат тези, които го обичат от цялото си сърце. А такива хора мъжествено и с благодарност търпят всичко, което лукавият им причинява, не се отказват от надеждата и вярата в Бога, а винаги с вяра и дълбоко търпение очакват избавление от скърбите чрез благодатта. Само така ще успеят да се справят с всички изкушения и да получат награда и тогава също ще станат наследници на Царството. Защото са вървели по стъпките на всички светии от сътворението на света насам и на Самия Господ и са им станали съучастници не само в мъченията, но и в славата.
Тъй че погледни и ще видиш как от самото начало всички отци – патриарси, пророци, апостоли, мъченици – успяха да угодят на Бога. Те вървяха по пътя на скърбите и изкушенията и мъжествено и с радост търпяха всички трудности, търсейки силно желаната награда. И Писанието казва: Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение: оправи сърцето си и бъди твърд, и не се смущавай във време на посещение (Сир. 2:1-2). С други думи, гледай към Господа и укрепвай чрез надежда в Него. И апостолът казва: Ако пък оставате без наказание, което е общо за всички, тогава сте незаконни деца, а не синове (ср. Евр. 12,8). И на друго място се казва: „Приемай всичко, което ти се случва, като добро, знаейки, че нищо не става без Бога“. И Господ благославя тези, които заради Него се подвизават и търпят жестоки страдания, било то явно, от хора, или тайно, от лукави духове. А тези лукави духове, както бе казано, се опълчват срещу боголюбивата душа и ? причиняват множество скърби, за да изпадне тя в малодушие и отчаяние и да не ? позволят да достигне до живота. Така че изкушенията изпитват душата дали обича или не обича Бога и с това показват дали е достойна или не е достойна за Него.
Затова всеки човек, който иска до угоди на Бога, преди всичко трябва твърдо да поддържа търпението и надеждата. И тогава ще успее да издържи и да премине успешно през всички опълчвания и нападения от страна на лукавия. Защото Господ допуска изкушения до душа, която се надява на Него и Го очаква, съвсем не за да я обремени свръх силите ? и с това да я доведе до крайност. И лукавият изкушава и измъчва душата не колкото му е угодно, а колкото Бог му позволява. Нашият Творец знае колко силно изпитание, колко силна жега е способна душата да изтърпи, и точно толкова и му позволява.
Например грънчарят, щом извае съдовете, знае колко време трябва да ги държи на огън (защото, ако не ги изпече на огън, хората не ще могат да ги използват). И не ги държи в пещта повече от полагащото се време, в противен случай те ще се препекат и ще се спукат; но и не ги изважда по-рано от това време, в противен случай те ще станат чупливи и негодни за употреба. И добитъка не товарим с еднакъв товар, а според силите на всяко животно. А и на кораба има специални знаци, по които се вижда до какъв предел може да бъде натоварен, така че плаването да бъде безопасно за товара.
Бог даде на хората това знание и разбиране за видими и тленни неща и те могат уверено да се разпореждат с тях! Не би ли трябвало Сам Подателят на разсъдък и мъдрост в още по-голяма степен да знае от колко и какви изкушения се нуждае душата, ако се стреми да Му угоди, тъй че и да Му бъде угодна, и да има сили да достигне до Царството Небесно?
От конопените стъбла не ще се получат тънки нишки, ако не ги бият дълго. При това колкото повече ги разнищват и очукват, толкова по-чисти и годни за употреба стават те. Точно по същия начин и боголюбивата душа, ако я изпитват и изнуряват с множество изкушения и скърби и ако тя мъжествено ги търпи, става по-чиста и годна за духовен труд. И накрая тя с радост ще достигне до дверите на Царството и ще бъде вечна наследница на чертога на небесните блага.