С Ираклий Гоголадзе се запознах в манастира Самтавро. Съвсем случайно този млад 25-годишен човек дойде при мен с думите: „Знаете ли, с мен Старецът Гавриил извърши много чудеса… Разбрах, че се подготвя сборник, където ще бъдат включени такива истории. Можете ли да ми кажете към кого да се обърна“? С вълнение и радост отговорих: „Аз съм преводачът и съставителят на руската версия на книгата „Диадемата на Стареца”…“ Без да дочака да довърша, преизпълнен с емоции, той започна да разказва. Включвам диктофона и...слушам за едно от чудесата на Стареца Гавриил (Ургебадзе). Ето историята, която искам да споделя с вас, скъпи читатели.
Старецът Гавриил не беше още канонизиран, когато за първи път научих за него. Първата ни „среща“ беше, когато аз, ученик в седми глас, заедно с приятели посетих манастира Самтавро. Тогава бях още момче и ме порази всичко видяно на гроба му. На първо място – неимоверно многото хора, които идваха и коленичеха пред гроба. Съвсем неосъзнато и аз пристъпих към гроба, и ето тук започна нашето приятелство със Стареца Гавриил.
Покланяйки се пред гробчето, почувствах огромна благодат. Сърцето ми се изпълни с любов. Чувствайки вътрешна радост, ми се прииска да извикам високо-високо: „ОБИЧАМ ВИ ВСИЧКИ!“. Монахиня Параскева ни подари елей от кандилото на гроба на Стареца Гавриил и ни обясни как можем да се помазваме с него. Имах чувството, че съм придобил непобедима сила! Така и беше!
Минаха няколко месеца и в нашия дом се случи беда.
Баща ми заболя от псориазис. Обиколихме всички болници, но виждайки тежкия и сложен стадий на болестта, не ни приеха в нито една от тях. След определено време, с ходатайството на роднини, баща ми го взеха в Тбилиската болница за кожни и венерически заболявания. Лечението протичаше бавно. Лекарите казваха, че ще трябва да минат поне четири месеца, за да се излекува напълно. Веднъж през нощта баща ми получи сърдечен пристъп, едва го върнаха към живота. Тогава си спомних за Стареца, на чийто гроб ставаха чудотворни изцеления. Затичах се вкъщи, взех елея от кандилото от гроба на Стареца Гавриил и дойдох в болницата. Вечер лекарите не даваха на никого да влиза в отделението, но когато обясних ситуацията, те се съгласиха и ме пуснаха тайно. Пристъпих към баща ми. Той спеше. Помазах го с елея три пъти кръстообразно с малкия пръст, прочетох „Отче наш“ и от цялото си сърце се помолих на Стареца за изцелението на моя баща. След това тихомълком излязох.
Сутринта с майка ми и един приятел отидохме в болницата. Приближаваме отделението на баща ми … по-точно казано, с ужас тичаме, чувайки вика на медицинската сестра: „Не може да бъде!“ Помислихме, че ето – това е краят! Майка ми припадна. Аз започнах да треперя и не можех да спра. Влизам в отделението и виждам моя баща седи на леглото. Бях шокиран. Нямаше обриви нито върху тялото, нито върху лицето – кожата му беше като на новородено дете. Скоро в отделението дойде главният лекар – същият, който ми разреши да навестя баща ми вечерта. Никога няма да забравя изражението на лицето му в този момент, когато видя абсолютно чистата кожа на своя пациент! Лекарят започна да плаче и да се кръсти, произнасяйки: „Слава Богу… Слава на този Старец…“ В този момент баща ми ни прекъсна и попита за какъв старец говорим. Не успях да разкажа за Стареца Гавриил, когато моят баща сам ни разказа, че през нощта видял на сън, че някакъв свещеник с бяла брада влязъл в отделението и му казал: „Ех, братко… Ето ти, въпреки че нито веднъж не си се причастявал и изповядвал, но имаш вярващ син и вярваща жена, които ме извикаха. Не мога да ги гледам как плачат. …Хайде сега да те излекувам, а ти започвай да живееш църковен живот. Ходи често на църква, изповядвай се и се причастявай. Така ще станем приятели… В противен случай – не съм ти приятел. Разбра ли?“ Намигнал на баща ми, прекръстил го и излязъл…
Аз плачех, всички в отделението плачеха! Въпреки че моят баща никога през живота си не беше виждал Стареца, описанието на присънилия му се „свещеник“ напълно съвпадаше с образа на преподобни Гавриил.
Слава Тебе, Боже! Слава тебе, отче Гаврииле!
Записал: Константин Церцвадзе