Който е в Христа, той е нова твар (2 Кор. 5:17).
Ето, възлюбени братя и сестри, посрещаме и Новата година, 1880 години от Рождество Христово. Още една новост към различните нови неща. Почти всички толкова много обичаме новите неща, всеки според своя характер, наклонности, навици или според така наречената собствена своя специалност, според естеството на професията и службата си.
Един обича новите книги, вестникарските новини, промените в службата, друг – новите дрехи, децата обичат новите играчки, рокли, лакомства – могат ли да се изброят всички нови неща, които през живота занимават всекиго от нас?
Твърде странна, удивителна е във всекиго от нас страстта към новото
Какво ново при вас, питат обикновено при среща с познати или съученици? — Видно е, че у всички нас има нещо старо, което много, много е омръзнало на всички ни, което ни гнети и притиска всички нас, потомците Адамови и възбужда силна жажда за нещо ново.
Какво пък е това старото, което на всички ни е омръзнало?
Това старо, гнило — това сме ние самите, братя мои, нашата суета, нашите грехове и страсти, тази стара нелепост, стара мерзост, стара прелест, дълбоко насадена в нас от древния човекоубиец, древния мерзавец и прелестник дявол и сатана. Ето какво е в нас старото, гнилото, което ужасно ни притеснява, при цялата си прелест, ето какво ни потапя в морална скръб, немощ, апатия, и което силно възбужа в нас такава силна жажда за новото.
Само че ние обръщаме внимание не на тези нови неща, на които трябва, и не подобаващите новости търсим: бидейки самите ние суетни, преследваме и суетни нови неща, празни, нищожни, които или изчезват с появата си, или скоро ни доскучават, преставайки да бъдат нещо ново.
Какво е това действително ново нещо, което трябва да търсим, да желаем, което трябва наистина да възлюбим, към което трябва да се привържем от все сърце, с цялото си същество? Това ново нещо е благодатта Божия, донесена на земята от въплътилия се Син Божий, благодатта на обновлението, примирението с Бога, прощаването на греховете, възраждането, освещаването и обожението. Ето я нашата истинска, животворна, вечна новост — благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и обновлението на нашите души от Божията благодат.
Трябва да се възродим, да се обновим, да се обожим, да отхвърлим от себе си с отвращение всяка прелестна нелепост и греховна гнилост и да живеем в новостта на християнския живот, свято и непорочно. Който е в Христа, той е нова твар, говори светият апостол. Ето всичко ново творя, казва Господ (Апок. 21:5), т.е. превръщам всички в нови хора. Какво, прочее, ще кажем? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не. Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него? Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението, като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха (Рим. 6, 1-6).
И тъй, от Новата година непременно ще се трудим, с Божията помощ, над собственото си обновление — да станем нова твар, отхвърляйки гнилия грях. И така, от Новата година да бъде далече от нас всеки грях! Още – окаяното самолюбие, угаждането на плътта и сладострастието! Да бъде далече гневът, яростта, омразата, раздразнителността, дрязгите, хулите и лъжата! Още – пиянството и преяждането! Далече от нас да бъдат алчността, скъперничеството и жестокосърдието! Още – леността и нерадението за спасението на нашите души, далече да бъдат леността и небрежната молитва, леността и инертността за добри дела! Да се заемем от Новата година добре с нашите души, с нашето вечно спасение, със своята вечна съдба и с нашето обновление.
Амин.
(Поучението на свети праведни Йоан Кронщадски е произнесено на Новата 1880 г.)
Икона: www.pravoslavieto.com