Mанастирът „Св. Марина” се намира край село Каран Върбовка, община Две могили, област Русенска и е един от най-старите български манастири, възникнали в периода на Второто българско царство (1187-1396). След падането на България под турско робство започнали гонения и издевателства над монасите и християните.
Светата обител била опожарена и изравнена със земята, както и други свидни български светини, но името на света Марина останало трайно в съзнанието на народа.
От народни предания се знае, че южно, близо до този първи манастир, е имало град от римско време, наречен „Пановград”, а местността и до днес се нарича „Пановца”. Вторият манастир бива възстановен по-късно (1828-1859).
През първата половина на ХІХ век, недалеч от разрушения манастир била построена църква – там, където е извирала водата с лечебни свойства. Тази църква, издигната в чест и прослава на св. великомъченица Марина, била подновена и съществува и до днес, научаваме от книжката на архимандрит Вениамин „Кратка история на манастира „Св. Марина”, в която той пише, че още като постъпил в светата обител, над входната западна врата на църквата била написана годината 1890-та.
Преданието гласи, че в един горещ юлски ден, по време на жътва, собственикът на нивата – турчин, оставил сляпото си дванадесетгодишно момченце да спи в единия край на нивата, а той отишъл да работи. Детето се пробудило и тръгнало да търси баща си. Тичайки, то стъпило във вода. Пило от водата и след като умило лицето си, прогледнало. Радостно, изненадано и уплашено, то тичало към баща си, а той като се уверил, че чедото му наистина вижда, много се зарадвал. Без да се бави го грабнал и изтичал до близкото селище да сподели радостта си и да попита жителите му какъв християнски празник честват и кой е светецът, който прави чудеса с тази вода? Отговорил му стар свещеник, че бил чувал от стари духовници, че на въпросното място се е славило името на св. великомъченица Марина, и че там е нейната „Агиазма” (извор със светена лековита вода). На този ден православните християни тачели нейната светла памет. За благодарност към св. Марина, друговерецът подарил нивата с Агиазмата, под клетва, като отиват там болни, да има и място за настаняване.
Чудото се разнесло не само в България, но и в Молдовлахия, Сърбия и др. От тогава и до днес паметта на св. Марина се тачи и не се забравя. Не пресеква притокът от вярващи, които през всички времена на възход и падения, на робство и свобода, с гореща вяра търсят и получават изцеления от различни болести и недъзи – по нейното застъпничество пред Господа Иисуса Христа.
В Североизточна България има още два манастира, които носят името на св. Марина. Единият е край с. Ботево, на 8 км западно от главния път Варна – Добрич. Наричат го още „манастирът на добружданци“. В тази света обител също има аязмо. Както и в другия манастир – „Св. Марина“ в с. Сяново, Русенско. Известен е и скалният манастир „Св. Марина“ край с. Карлуково, на брега на р. Искър, обитаван през XIV в. от монаси исихасти.
С почитта към света великомъченица Марина са свързани още пещерата край с. Сливарово в Странджа; столетният бор в с. Сенокос, Симитлийско, край който е съборът на селото на 17 юли, чешмата с лековита вода между Дряново и Царева ливада.
Храмове на името на светата великомъченица има в Пловдив, София, Варна, Велико Търново, Плевен, с. Илинденци, с. Златитрап (на 3 км от Пловдив), с. Медвен - Котленско и др. В някои от тях (в София и Пловдив, например) се съхраняват частици от мощите на светицата. Мощи на св. Марина са вградени и в олтара на храм "Св. Висарион Смолянски" в Смолян при освещаването му през 2006 г..
Параклисите са още повече: в едноименната местност край Созопол (17 юли се чества като празник на черноморския ни град), в местността „Махалата“, на 6 км от Малко Търново; както и на 2 км от с. Кости, между местността „Одерето“ и с. Сливарово, празникът тук се отбелязва на 30 юли (ст.стил).; параклис „Св. Марина“ има и в с. Бръшлян, Малко Търново; в гр. Карлово, на ул. „Хан Крум“ – светицата се почита като покровителка на балканския град. Неин параклис съществува и близо до с. Гела в Родопите; в с. Върбово, Смолянско; раннохристиянски комплекс „Св. Марина“ има на 1 км от Варвара, в близост до гр. Белица; в с. Павелско – община Чепеларе, в Брацигово, край гр. Пещера, в община Царево има два параклиса на името на св. Марина – в с. Фазаново и в с. Изгрев, още и в с. Мандра - Хасковско, както и на много други места в старната. Почти всички са свързани с лековито аязмо.
Името на св. Марина носят болници, здравни и диагностични центрове, в София, Варна, Плевен и др., местности, както и един планински връх над с. Малко Градище, Североизточни Родопи (височина 709 м).
Кратко житие
Св. великомъченица Марина била родом от Антиохия Писидийска, дъщеря на идолския жрец Едесий. Била на 12 години, когато за първи път чула за Христа и повярвала в Него. Още не била кръстена, но неустрашимо изповядвала вярата. Баща ? станал пръв неин гонител. На 16 години прекрасната девица отказала да стане жена на епарха Олимврий и той, озлобен, заповядал да я бият жестоко. Кръвта ? се леела, приковали я на стълб и раздирали тялото ?, хвърляли я в тъмница, но там раните ? заздравявали по чудесен начин. Била изранявана отново, опалвали я с огън (наречена е "огнената Марина", заради мъченията с огън и заради пламенната ? вяра), но крехкото момиче, укрепвано с Божията помощ, продължавало да слави Господа, Когото възлюбило повече от всичко на света. Решили да я удавят, а тя се зарадвала, че водата ще ? послужи за така желаното кръщение. Хвърлили я в огромна каца с вода и мнозина, като видели как веригите ? паднали и бял гълъб закръжал над главата на девицата, повярвали и били убити. Накрая св. Марина била посечена с меч. Това станало през 270 г.
Светицата се изобразява или на трон, с кръст в дясната кръст, или в цял ръст, държаща чук, а в лявата – косите на дявола.
МОЛИТВА КЪМ СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА МАРИНА
О, света дево и великомъченице Марино, истинна невесто на твоя Жених Христос, пострадала в град Антиохия за вярата Христова, минала през огън и вода и въдворила се в Небесното Царство! Ти от ранна възраст, с цялата си душа и с цялото си сърце си възлюбила Христа, нашия Бог, желаейки на Него Едничкия да послужиш. Ти със силата на твоето благочестие, целомъдрие и праведност си просияла, като поживя свято и непорочно между наверните. Ти, изцелена дивно от раните с Божията благодат, си изумила мъчителите и множеството неверни си привела към познанието на Истинския Бог. Ти, с Божията сила, си потъпкала дявола, явил се пред твоите очи, и си приела благодатта да побеждаваш в борбата с врага на човешкия род. Ти си пресветъл светилник за цялата Църква Христова, усърдна молитвеница към Бога и бърза застъпница за всички прибягващи към тебе с вяра.
О, света Марино, ръководи ни към Небесното Отечество, дай ни ревност за спасението, насочи стъпките ни към изпълнение на Христовите заповеди, към пътя на духовния подвиг и поправяне на живота. Споменавай ни в твоята молитва, помогни на всички нас да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво. Чуй ни, страстотерпице Христова и измоли от Човеколюбеца Бога да даде Той по твоето ходатайство мир и благоустроение на нашето Отечество, утвърждаване във вярата, благочестието и чистотата на всички православни християни, да ни укрепи в братска любов, да очисти нас, грешните, от скверноти и пороци, да ни запази от вражеското въздействие, да ни спаси със Своята благодат и да ни направи наследници на Царството Небесно, където заедно с тебе да прославим дивния в Своите светии Бог – Отца и Сина, и Светия Дух – сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Главата на св. великомъченица Марина беше донесена за поклонение през 2019 г.в Пловдив
Източници:
http://www.rusenska-mitropolia.bg
Протойерей Павел Гърбов, Житие и акатист на света Марина, С., 2009 г.
http://www.bulgariamonasteries.com
Снимка на главата на св. великомъченица Марина при пребиваването ? от Халкида, Гърция, в митрополитския едноименен храм в Пловдив (16-18 юли 2019 г.) - презвитера Валя Кантарджиева
Архив