Светът се превърна в лудница. Малките деца си лягат да спят в полунощ, а трябва да си лягат при залез-слънце. Затворени са в жилищните блокове, сред бетона и се включват в начина на живот на възрастните. Що да сторят децата, що да сторят и родителите? Идват децата и ми казват: „Родителите не ни разбират”. Идват родителите и казват: „Децата не ни разбират”.
Получила се е пропаст между родителите и децата. За да изчезне тази пропаст, необходимо е родителите да се поставят на мястото на децата и децата на мястото на родителите. Ако сега децата не мъчат родителите си, то когато по-късно те станат родители, техните деца също няма да им причиняват мъка. Докато ако сега са непослушни и причиняват мъка на родителите си, и техните деца по-късно ще ги измъчват, защото ще влязат в действие духовните закони.
- Отче, някои деца казват, че им е навредила родителската любов.
- Не са прави. Когато у детето има любочестие, не може да получи вреда от обичта на родителите си. Ако злоупотребява с тяхната любов, ще се погуби. Ако детето получава вреда от любовта на родителите си, всъщност самото дете е повредено. Вместо да благодари на Бога за родителите си, за тяхната любов, то е недоволно, че се отнасят добре с него, а в същото време други деца нямат родители!
Какво да рече човек! Когато едно дете не зачита родителите си като свои благодетели и не ги обича (и особено ако родителите имат страх Божий), тогава как е възможно да почита и обича Бога, най-големия свой Благодетел и Баща на всички хора? Това и без друго е трудно да го разбере в детските си години.
БИОГРАФИЧНА БЕЛЕЖКА
Преподобния старец Паисий (в света Арсений Езнепидис) е роден във Фараса Кападокийска на 25. 07. 1924 г. Дошъл в Гърция при размяната на населението 1 и пораснал в Коница. Още от детските си години живеел като аскет. Намирал наслада в житията на светиите и с извънмерна ревност и удивителна точност се стремял да подражава на техните подвизи. Отдавал се на непрестанната молитва и едновременно с това развивал у себе си смирението и любовта. Изучил занаята на дърводелството, та и в това да подражава на Христос. В армията служил три години и половина като радист по време на гражданската война 2, живеейки и там като подвижник. По време на военните операции се отличил с мъжеството си, саможертвеността си, нравствеността и дарованията си.
След като изпълнил дълга си към Родината, поел пътя на монашеския живот, за който копнеел от малък. Още живеейки в света, бил сподобен с божествени преживявания, но след като станал монах благоволението на Господа, на св. Богородица и на светиите било проявено към него много по-силно. Подвизаваше се на Света Гора, в манастира „Стомион” - Коница, и на Синайската планина. Живееше скришом, отдавайки себе си на Бога, а Бог го яви и го даде на целия свят.
Наставляваше, утешаваше, лекуваше, успокояваше множеството хора, които прибягваха към него. Светата му душа преливаше от божествена любов и преподобният му облик разпръскваше лъчите на Божията благодат. По цял ден неуморно събираше човешката болка и разпръскваше божествено утешение. След мъченически страдания и болки от заболяването му, които, както казваше, му принесли повече полза, отколкото подвижническите подвизи през целия му живот, почина в Господа на 12. 07. 1994 г. в манастира „Свети Йоан Богослов” до село Суроти, Солунско. Бе погребан там, до храма на свети Арсений Кападокийски.
На 13 януари 2015 г. схимонах Паисий Агиорит (Светогорец) беше причислен към лика на светиите.
Неговите молитви да имаме. Амин!
1 През 1924 г. по силата на международен договор гърците от Мала Азия се преселват в Гърция, а турците, живеещи в Гърция, се заселват в Турция - б. пр.
2 Водела се от 1944 до 1948 г. между правителствените войски и комунистически партизански отряди - б. пр.
Из книгата „С болка и любов за съвременния човек“, Слова, том първи, издаден с благословението на славянобългарския манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.