Целта на нашия живот се състои в това да станем съвършени и свети, да станем Божии чеда и наследници на Царството небесно. Да бъдем бдителни: да не би заради сегашния живот да се лишим от бъдещия, да не би поради житейски грижи и проблеми да пренебрегнем целта на нашия живот.
Постът, бдението и молитвата сами по себе си не принасят желаните плодове, защото те не са целта на нашия живот, а средство за достигане на целта.
Украсете светилниците си с добродетели. Подвизавайте се да отсечете душевните страсти. Очистете сърцето си от всяка сквернота и го пазете в чистота, за да слезе и да обитава във вас Господ, за да ви изпълни Светият Дух с божествени дарове.
Възлюбени чеда мои, цялото ваше усърдие и грижа трябва да бъдат насочени към това. То да бъде постоянната ви цел и устременост. За това се молете на Бога.
Просете всеки ден от Господа, но вътре в сърцето си, а не извън него. Когато Го намерите, стойте в страх и трепет, като херувимите и серафимите, защото сърцето ви е станало Божий престол. Но за да намерите Господа, се смирете до земята, понеже Господ се гнуси от горделиви, а обича и посещава смирените по сърце.
Ако се подвизаваш както трябва в битката, Бог ще те укрепи. В битката ние откриваме слабостите, недостатъците и отрицателните си черти. Тя е огледало на духовното ни състояние. Този, който не се е борил, не е познал себе си.
Бъдете внимателни и към незначителните си падения. Ако поради невнимание паднете в някой грях, не се отчайвайте, а веднага се вземете в ръце и паднете пред Бога, Който има сила да ви изправи.
У нас има дълбоко вкоренени слабости, страсти и отрицателни черти, много от които са наследствени. Всичко това не се изправя с едно рязко движение, нито с безпокойство и тежки преживявания, а с търпение и постоянство, когато чакам с въздържание, грижа и внимание.
Извънредното съжаление за греховете крие в себе си гордост. Затова е вредно и опасно и често се изостря допълнително от дявола, за да спре стремежа на подвизаващия се.
Пътят, водещ към съвършенство, е дълъг. Молете се на Бога Той да ви укрепи. Приемайте търпеливо вашите падения и веднага като се изправите, тичайте към Бога, не се спирайте, като деца, на това място, където сте паднали, плачейки и ридаейки безутешно.
Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Не се отчайвате, ако постоянно падате в стари грехове. Много от тях са силни и по своята същност, както и поради придобития навик. Но с течение на времето и чрез усърдие се побеждават. Нека нищо да не ви лишава от надеждата.