Светите ангели заслепяват със своята красота и небесна благодат. Те са изпълнени със светлина и Божествена любов.
Недоумявам как сърцата им могат да издържат и да не спират под въздействието на Божествената любов, как не изнемогват и не престават да се потапят с ума си в бездната на най-висшите съзерцания.
Преди въплъщението на Сина Божий ангелите Го възпявали със сърца горящи, пламтящи, разпалени от великия и непоносим копнеж да видят Бога, Какъвто е. Те копнеели да видят Лика на Този, на Когото служели с такава ревност и Който ги създал ангели, богати на велики дарове и причастници на Божествените наслади. Тяхното свято желание било да се прилепят към любимия си Бог, да намерят утеха и утешение в Неговите обятия. Божественият пресветъл мрак със своята непостижимост само засилвал стремлението им (да познаят Бога). Желанието да съзерцават Лицето на Бога, подобно на пламенна, огнена молитва, било чуто. Падението на човека им донесло онова, което те така горещо желаели да видят (1).
Безмерната Божия любов се въплътила в човешки образ, за да спаси нещастния и паднал човек.
Нашият Христос станал Богочовек. Той седи на Своя Божествен престол и вижда бездната (Дан.3:54). Ангелите Го гледат и непрестанно се наслаждават и участват в необятната райска благодат на Неговото Божествено Лице, което безкрайно превъзхожда красотата на рая. Поради падението на човека величието на Божествената красота им било разкрито и те се стараят да ни помагат като наши съратници, като по-големи братя, като онези, които имат дръзновение в молитва пред Божествения престол.
Скъпи мои ангели, приветствам ви и скоро ще бъда в мислите си с вас отново!
6 ноември 1978 г.
___________
(1) Падението на човека е причина за въплъщението на Бог Слово.