Сега с благодатната помощ на Пресвета Богородица ще говорим за нейното преславно възлизане от този свят във вечното Царство на Сина ?. Този разказ е истински радостен и приятен за слуха на всеки боголюбец.
Та когато Христос, Бог наш, благоволи да пренесе пресветата и пречиста Своя Майка от тоя свят в Своето Царство, за да получи тя нетленния венец за свръхмерните си подвизи и добродетели, да я постави подобаващо за Майка Божия отдясно на Себе Си в „дреха със злато везана; в изпъстрена дреха я довеждат при Царя“ (Пс.44:14-15) и да я провъзгласи за Царица на всички творения, отвеждайки я до най-вътрешните завеси и въвеждайки я в небесната Светая Светих, Той предварително ? известил за това славно нейно преселение.
Изпратил отново при нея архангел Гавриил, който да ? съобщи за славното нейно отхождане от този свят, както това се бе случило и при чудното нейно зачатие. Та посетил я отново архангелът и ? подал една финикова клонка – символ на победата, каквато народът държал в ръцете си, когато посрещал в Йерусалим нейния Син – Победителя на смъртта и Съкрушителя на ада. Подобно и сега Гавриил подава тази клонка на Приснодевата като символ на победата срещу всички беди и прекратяването на смъртта с думите:
„Твоят Господ и Син те призовава: „Стани, моя мила майко, излез! (Срв. Песен на песните. 2:10). Затова ме изпрати отново, за да ти съобщя, о, Преблагословена между жените, че днес ще развеселиш, о, Преблагословена, с твоя отход небесните войнства и ще направиш да заблестят още повече душите на светиите, както изливаше радост и за намиращите се на земята. Зарадвай се и ти заедно с тях, защото както самата ти предрече, от днес ще те облажават през вековете всички словесни твари, „всички родове“ (на човеци и ангели) ( Лука.1:48). Радвай се, Преблагословена, Господ е с тебе“. Твоите молитви и прошения достигнаха до небето, при твоя Син, Който по просбите ти нарежда да напуснеш този свят и да влезеш в небесните жилища, за да бъдеш завинаги заедно с Него, в истинския и вечен живот“.
Щом чула тези думи, Пресвета Богородица се изпълнила с радост и дала на ангела същия, както някога отговор:
„Ето рабинята Господня; нека ми бъде – и сега – по думата ти. И Ангелът си отиде от нея“ (Лука.1:38).
Тогава преблагословената и преславна Богородица Мария станала и ликуваща се запътила към Маслинената планина (Елеонския хълм), за да отправи на тишина оттам своите благодарности и молитви към Господа за себе си и за целия свят. Когато се изкачила на планината, тя издигнала ръце и отдала словесно поклонение на своя Син – своите молитви и благодарности.
Случило се тогава едно велико чудо – знаят го тези, които се били удостоили да бъдат там, а чрез тях то достигнало и до нас. Докато тя се молила и умолявала Господа в едно истинско тайноведение, всички дървета, намиращи се наоколо, се свели до земята и ? се поклонили. Когато завършила молитвата и благодарението си, тя, цяла изпълнена с Бога, се завърнала на Сион.
Тогава веднага Господ изпратил евангелиста Йоан Богослов върху облак, тъй като Пресветата имала голямо желание да го види, предвид това, че Господ ги бил обвързал чрез синовство. Щом го видяла, най-благословената от всички жени се зарадвала още повече и поискала да се помолят заедно. След молитвата светата Приснодева и Царица съобщила на Йоан и на намиращите се в това време там девици новата архангелска вест относно нейното възлизане и им показала финиковата клонка, която получила от ангела. Поръчала да подготвят дома ?, да запалят лампади и да покадят, понеже вече го била украсила подобно младоженска стая, в която ще бъде посрещнат бесзмъртният Жених, всеблагодатният ? Син, Когото тя всекидневно очаквала с неотпадаща надежда. Когато всичко било готово, известила на съпровождащите я и на познатите си предстоящото тайнство на възлизането ? и те веднага я наобиколили, плачейки и жалейки поради раздялата си с нея, понеже след Господа тя била тяхното упование и подкрепа.
Но тяхната сестра – Богородица и Царица, утешавала всеки един поотделно, както и всички заедно и им отправила затрогващо прощално слово, казвайки:
„Радвайте се, чеда мои благословени, и не правете от преселването ми повод за скръб, но се изпълнете с радостен възторг, защото идва вечната радост – моят Господ и Син, и Неговата благодат и милост ще бъдат завинаги с вас“.
Погледнала после към евангелист Йоан и му казала да даде нейната дреха и покривалото ? на двете вдовици, които я обслужвали. След това им открила тайната на своя отход от този свят и на предстоящото Божие посещение, както и значението на всяко едно от тези събития. След това уредила погребението си и им поръчала да я миропомажат, а също им посочила къде да положат нейното непорочно тяло.
После преславната Богородица полегнала на одъра – ложето, което всяка вечер тя обливала със сълзи от любов към своя Син Иисус Христос и което осветявала с молитвите и прошенията си. След това отново поискала да запалят лампадите.
А събралите се там вярващи, чувстващи, че наближава часът на отхождането на тяхната Майка – Пресветата Дева, потънали в ридания. Паднали ничком на земята и започнали да я умоляват да не ги изоставя сиротни. Но ако е неизбежно отхождането ? от този свят, поне да ги съпровожда занапред със своята благодат и молитви.
Пресвета Богородица отворила тогава своята чиста и неосквернена уста и им казала:
„Благоволението на моя Син и Бог е върху мене. „Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса“ (Изход.15:2). Този е моят Син, Който по плът се роди от мен, но чийто Отец е Бог, Създателят и на Неговата майка. Затова копнея да замина при Него – Подателя на всяко битие и живот. Но въпреки че ще пребъдвам близо до Него, аз няма да престана да умолявам и да се моля за вас и за всички християни, и за целия свят, така че човеколюбивият Създател по Своята велика милост да опрости всички вярващи, да ги укрепи и да ги ръководи в пътя на истинския живот; да обърне невярващите и да ги включи всички в едно стадо (срв. Йоан.10:16), понеже Той като добър Пастир отдаде душата Си за Своите овци, познава Своите Си и бива познаван от тях“.
И след като по този начин преблагословената Христова майка им говорела и същевременно ги благославяла, изведнъж се чул силен гръм и се явил облак, носен от спокоен повей. От този величествен облак започнали, подобно на капчици освежителна роса, да слизат на земята светиите – преславните ученици и апостоли на Спасителя Христос, „с облака“ пристигащи от всички краища на земята в двора на пресветата Дева Богородица Мария. Веднага евангелист Йоан Богослов, след като ги приел и спокойно ги приветствал, ги отвел пред пресветата блажена Дева. Не дошли само дванадесетте (дванадесет, защото липсвал Тома, но бил там Павел), но още и значимо множество от безбройните ученици, които били избрани и удостоени с апостолска приемственост, както това ни съобщава великият Дионисий Ареопагит в посланието си към Тимотей. Та той казва, че самият той – Дионисий, заедно с Тимотей, Йеротей и други единомишленици, са пристигнали там заедно с апостолите за отхода на Царицата. Те пристигнали и застанали пред нея и ? се поклонили със страх Божий и крайно благоговение.
А блажената и пресвята Дева ги благословила и им известила отхода си от този свят. Разказала им също за благовестието от страна на архангела и след като им посочила победния символ на Възлизането си, т.е. финиковата клонка, която ? подал предводителят на ангелите, започнала да ги утешава и отново ги благословила, окуражавайки ги и вдъхвайки им сила да завършат евангелската проповед. Простила се с Петър и Павел, както и с всички присъстващи, говорейки им следното:
„Радвайте се, чеда, приятели и ученици на моя Син и Бог. Блажени сте вие, които бяхте удостоени да станете ученици на благословения и преславен Господ и Владика, Който ви повери служението на такива велики тайни и ви избра за съучастници в Своите гонения и страдания, за да ви удостои да станете причастници и на славата, и на Царството Му, както ви обеща и домоустрои Самият Той – Царят на славата“.
Тоест тя им изложи такова едно подобно благословено учение, което е аналогично на висотата на нейната слава и след като уреди и последните детайли за своето опело и погребение, тя издигна ръце към небето и започна да благодари на Господа така:
„Благославям Те, Царю на всичко и единороден Сине на безначалния Отец, истински Бог от Бог истинен, понеже благоволи благонравно от Отца по неизказаното Си човеколюбие да се въплътиш от мен, Твоята рабиня, със съдействието на Светия Дух.
Благословям Те, Подателю на всяко благословение и просвещение, Причина на всяко благо и Началниче на мира, Който ни дари познание на Теб и на безначалния Отец и на вечния животворящ Дух.
Благославям Те за това, че намери за добре да се заселиш в утробата ми неизповедимо.
Благославям Те, понеже обикна човешката природа до степен да претърпиш за нас Кръст и смърт и с Твоето Възкресение да възкресиш природата ни от бездните на Ада, да я изкачиш на небесата и да я прославиш със слава неописуема.
Благославям Те и величая Твоите слова, които ни предаде във всяка истина, и вярвам в изпълнението на всичко, що си ми обещал“.
Когато пресветата и преблагословена Богородица свършила своята възхвала (благодарствен химн и молитва), светите апостоли, движени от Свети Дух, започнали да говорят, възпяват и прославят, всеки аналогично на възможностите си и на божественото му просветление.
Възхвалили и възпели безкрайната щедрост на Божието всевластие и с чудното си богословие обрадвали сърцето на преславната Богоматер, както ни предава това първоизточникът – свети Дионисий, в онази глава, където посочва силата на молитвата и на богословието, изразено преблагоговейно от блажения Йеротей. И по-конкретно, във въпросната глава, която е със словото му към Тимотей, той споменава събирането на светите апостоли за погребението на пресветата Богородица, както и начина, по който всеки един от тях, по вдъхновение от Светия Дух, възвестил чрез похвални слова славата на безкрайно силната божествена власт и човеколюбието на Бога Спасителя наш Иисус Христос, Който благоволи да слезе на земята, без да се отделя от недрата на Отца, и да се въплъти от пренепорочната Дева. Слезе небесата и слезе, защото намери Пресветата и преславна Мариам за вярна рабиня, по-висша от всяко творение; благоволи да се засели в нея, да облече от нея човешката природа и по този начин Той помилва и спаси човешкия род посредством Своето величествено и неизразимо Домостроителство и го прослави, изпълвайки го с благодатта Си, благодарение на ненадмината Си милостивост и дълготърпеливост.
Ето какво пише в своя труд блаженият Дионисий: „Ще ти разкажа сега всички богословски слова, които отправили светиите апостоли и йерарсите ни, макар и да са напълно неизразими, както и сам ти знаеш, брате Тимотее, и това, което отпосле по благодатта на Светия Дух е казал за великите апостоли блаженият Йеротей, този мъдър ученик на великия Павел, панегерист на Христа Бога, химнописец и хвалител на пренепорочната и преблагословена Негова Майка, както свидетелстват за това и самите апостоли и богослови, казвайки: „Дух Светий разтвори устата му и го просветли да изрази такива славословни химни“.
След това светата Дева ги благословила още веднъж и сърцето ? се изпълнило с божествено утешение.
Тайнственото възлизане на Пресвета Богородица
И ето, настанал часът на величественото и чудно пристигане на Христос, нейният Син и Бог, съпровождан от неизброимо воинство ангели и арханге ли, като и от другите чинове – Серафими, Херувими и Престоли; всички ангели стояли пред Господа със страх, тъй като „където е царят, там са и чиновете“ (т.е. Царят Христос винаги е придружаван от ангелски чинове).
Пресветата Богородица знаела всичко това още отпреди то да се случи и го очаквала с непоклатна надежда. Затова и казвала: „Вярвам, че всички Твои обещания към мене ще се осъществят“. В резултат на което и светите апостоли видели наяве, видели с изненада божествената Му слава; всеки един, разбира се, аналогично на своите възможности. Това пришествие Господне било по-величествено и по-страховито от първото, тъй като сега Той се явил по-ослепителен не само от светкавица, но и от Преображението Си на Тавор, при което явил природната Си слава, понеже след Възнесението Христос станал недостижим и невидим.
Пред това тайнство „учениците паднаха ничком и много се уплашиха“ (вж Мат.17:6, т.е. случило се същото, което те направили и при Преображението). Тогава Господ казал: „Мир вам“, както някога, когато „вратите на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени поради страх от иудеите, Той дойде“ (Йоан.20:21,19) в същия този дом Йоанов. Нещо подобно се случило и сега при Успението на майката на Възкръсналия. Когато апостолите чули сладчайшия и прежелан Негов глас, се оживили и укрепили духовно и телесно и останали да съзерцават с почтителен страх пресветлата красота и божествен блясък на Лицето Му. А пресветата и пренепорочна благословена Богородица се изпълнила с радост, нейното лице засияло с божествено просветление. Но и тя, гледаща с благоговение и страх славата и блясъка, който излъчвал нейният Син и Цар Иисус Христос, възвеличила още повече Неговата божественост и се молела за апостолите и всички присъстващи. В тези последни моменти тя ходатайствала за всички вярващи, намиращи се там, молела се за целия свят и за всяка душа, позоваваща се на името Господне и на Неговата Майка. Т.е. тя поискала където се споменават тези две имена, там да се излива щедро Божието благословение.
Тогава светата Дева Мария, поглеждайки отново към Сина си, Го видяла в такава слава, за каквато няма човешки език да я опише.
И казала: „Благослови ме, Господи, с Твоята десница и благослови всички, които Те прославят и споменават името ми всеки път, когато Ти отправят своите молитви и прошения“.
Господ тогава протегнал десницата Си, благословил майка Си и ? казал: „Блажена си ти, нека се радва твоето сърце, Мария, благословена си ти между жените, защото пълнотата на благодатта и всеки един от твоите дарове ти бе даден от Моя Отец небесен; и всяка душа, която призове името Ми с благоговение, не ще бъде презряна, но ще намери милост и утеха в настоящия и бъдещия век. А ти отпътувай в мир и радост във вечните жилища, в безкрайните богатства на Отца Ми, за да съзерцаваш славата Ми и да се радваш с благодатта на Светия Дух“.
И веднага по повеля на Господа ангелите започнали да пеят услаждащ слуха химн с глас жив и най-умилителен, а светите апостоли благоговейно склонили глава пред светодуховното тайноведение и прославили на свой ред Девата с ангелоподобен химн. И в такава атмосфера Пресветата Матер Господня предала своята блажена и неопетнена душа на своя Цар и Син, заспала сън сладък и спокоен. Както при своето непонятно раждане тя родила без болки Господа Иисус, подобно и сега, при своето Успение тя останала незасегната от смъртни болки, понеже Царят и Творецът на всяко творение, Самият Той бе Този, Който и тогава, и сега измени физичните закони.
Ангелските войнства издигнали с почуда невидимите си ръце, като възлизала (при тях) нейната пресвята душа. Домът в Сион, както и цялата околност се изпълнили с едно неописуемо благоухание. А върху нейното пречисто тяло се носело някакво светло същество, невидимо за сетивните очи. В същото време Учителят и учениците Му – небесни и земни заедно съпровождали светата Дева. Благословеният Господ и преславен Владика на всички въвеждал светата душа на Своята пречиста Майка на небесата, а учениците положили пренепорочното ? тяло на земята, за да го помажат с благовония, а после да го пренесат там, където тя била пожелала.От там малко по-късно тя щяла да се принесе в Рая или там, където желаел нейният Син и Бог.