В условията, в които живеем, ние, православните християни, трябва все по-добре да познаваме истините на вярата и да се стремим да живеем според тях.
Същевременно трябва да се предпазваме от духа на противопоставяне, на заклеймяване и на омраза, който понякога се проявява дори в православните среди. Трябва да бъдем способни спокойно и открито да разговаряме с онези, които принадлежат към други християнски изповедания – с римокатолици и с представители на различните протестантски деноминации. Необходимо е в мир и спокойствие да говорим за нашата обща история, за случилите се събития и за последиците от възприемането на учения, които са чужди на съборния разум на Православната църква. Целта на подобен разговор не бива да бъде осъждането, а разясняването на истината и насочването към покаяние.
Езикът на заклеймяването, осъждането и противопоставянето не съответства на духа на разумната християнска ревност. Нашата цел трябва да бъде да помогнем на човека да достигне до осъзнаване и покаяние, да познае по-добре истините на вярата в Господ Иисус Христос така, както ги изповядва Православната църква. Пример в това отношение могат да ни бъдат православните пастири, които служат в среда, където съжителстват представители на различни християнски изповедания – например в САЩ и в страните от Западна Европа.
Казваме това и по повод на някои прояви, на които станахме свидетели съвсем наскоро, особено в интернет пространството, във връзка с посещението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславския митрополит Йоан във Франция и участието му в конференция, посветена на десетгодишнината от събора в Крит. Появиха се коментари, че патриархът уж бил упълномощил своя съветник да подпише определени документи. Твърдеше се, че такива документи били подписани. Подобни твърдения се разпространяваха, без да се знае какво точно се е случило и без да са прочетени докладите, изнесени на конференцията. По този начин хората се настройват едни срещу други и се създават предпоставки за разделение и разцепление в Тялото на Църквата. Нима това е православието? Да обвиняваш, без да си прочел; да осъждаш, без да си се запознал с фактите; да заклеймяваш и да сееш смут и разделение – това не е православен дух. Това е дух, чужд на православието, който нанася голяма вреда и смущава особено силно неукрепналите във вярата души.
Да, вярата трябва да се отстоява. Догматите и истините на вярата трябва да се защитават. Но преди всичко трябва да се научим да живеем според тези истини. Преди да се представяме за защитници на православието, трябва да се научим да уважаваме човека до нас. Необходимо е най-напред да се стремим към победа в борбата със собствените си страсти, зависимости и пристрастия. Едва тогава можем да бъдем истински свидетели на православната вяра.
Най-важен е животът по Бога, а след него идва защитата на вярата. Тогава Господ просвещава човека, дарява му духовна крепост, разбиране и мъжество, за да може достойно да отстоява истината. Свети апостол Петър ни посочва примера на Господ Иисус Христос: когато Го хулели, Той не отвръщал с хули; когато страдал, не заплашвал. Дори когато Му забивали гвоздеите в ръцете, Той не проклинал Своите мъчители, а се молел за тях. Затова трябва да бъдем много внимателни, когато започнем да се смятаме за изразители, защитници и едва ли не спасители на Православието. Не ние сме спасителите на Църквата, а Господ Иисус Христос. Докато не усвоим духа на християнското човеколюбие, което се простира дори към нашите врагове, трябва да се въздържаме от самочувствието, че сме изповедници, защитници и спасители на Църквата. Необходимо е да се предпазваме от подобни настроения, защото техните прояви могат да доведат до крайности, които не са полезни за никого.“
„Празнувайки паметта на светите двадесет и шест Зографски мъченици, нека се просвещаваме и да се стремим да живеем според истините на вярата. Нека усвояваме духа на любовта, която е насочена най-напред към Бога, а след това към всички хора – както към единоверците ни, така и към онези, които не споделят нашата вяра. Нека се научим с кротост да даваме отговор за нашата надежда и за нашето вероизповедание. По този начин ще можем да служим за пример, да просвещаваме и да създаваме предпоставки за приобщаване, а не за отчуждаване на онези, които все още не живеят според истините на светата православна вяра.“
„Да се стараем да придобиваме този мирен дух, за който говори свети Серафим Саровски – дух, който, когато се всели в човека, умиротворява и него, и хората около него и служи за спасението на мнозина. Нека се стремим към този дух, а да се предпазваме от духа на безплодното спорене, заклеймяване и осъждане, защото това е чуждо на истинския църковен живот. Затова нека бъдем внимателни, да различаваме духовете и с разсъдителност да вървим по пътя към Царството Божие“