Най-важното нещо във вярата са догматите. Без тях не можем да се ориентираме кое във вярята е истина и кое не е. Днес за съжаление думата догмат се свърза главно с нещо което е наложено със сила и авторитет от вън и което ограничава свободата на мисълта. Това се получава, защото не познават историята на догматите и не търсят творчески приложението им в ежедневието. За повечето съвременници те нямат връзка с реалния живот и ни ограничават.
Човек живее според вярата си – дори атеистите се ръководят от вяра - само, че се доверяват единствено на сетивата си. По това дали сме съгласни с догмите на дадена религия (учение) ние избираме дали да вярваме в истините които ни се разкриват от него. Догматите на православната вяра се съдържат в Символа на вярата.
Нека се опитаме да видим как се разбира догмата за изкуплението в различните християнски изповедания. Третия член на Символа на вярата гласи: „Който заради на с човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек”
От какво идва да ни спаси Христос? От греха, от дявола, от смъртта. Нека обаче се спрем по-подробно на първородния грях и въпросите които той подбужда – дали този грях касае лично мен, каква е същността на този грях и, може би най-важният въпрос, трябва ли да се интересувам от това, след като Христос вече ме е изкупил със своята жертва.
Но може да се постави и такъв въпрос: - Защо в това забързано време трябва да се интересувам от тези неща, ще се занимавам само с личните си грехове, ще вярвам в Господа, ще му се моля и ще правя добри дела – така биха реагирали повечето наши съвременници и биха престанали да мислят по въпроса, толкова други неща има да решава. И сигурно щяха да са прави, ако нямаше едно ако...
Ако този човек искрено се интересува за своето спасение, би трябвало да продължи с въпросите.
- Ами аз въобще мога ли да върша добри дела, дали има значение какви са последиците от първородния грях, въобще има ли значение какво върша и как го върша? - въпросите биха станали още по-дълбоки, защото се оказва, че отговорът на тях определя мирогледа на човека, а оттам и посоката на живота, към която да се придържа.
Ако пък този човек е семеен и има деца, този въпрос придобива изключително значение, защото от правилното разбиране за първородния грях и последствията му зависи бъдещето на детето му. При един такъв човек може да дойдат християни, но с протестантски разбирания, и да му изложат тяхното учение в което се набляга предимно на Божията благодат: „След първия грях човешката природа е била така извратена, че човекът вече сам не може да върши никакво добро, той се спасява само даром с Божията благодат.” Какво щеше да стане с този човек, ако той не познава Православното учение. При него вече опасността да изпадне в прелест ще стане съвсем реална. Самата идея, че само вярата е спасителна и делата по-скоро са само символ, че имаш Божията благодат, би подтикнала човека да занемари своя духовен растеж и да започне да върши делата през призмата на новото виждане. Да предположим, че човекът се осъзнава и се покайва. Но понеже има познати католически разбирания, решава да се запознае и с тяхното тълкувание: - „Първият грях не е разрушил същността на нашата природа. При него е загубена само свръхестествената Божия благодат, която като юзди е обуздавала непримиримото противопоставяне между духа и плътта. След първия грях човек може да върши добри дела с естествената Божия благодат и то толкова много, че да са повече от необходимите за спасение.” След това ще му обяснят идеята за свръхдлъжните заслуги светиите. И това може да доведе човек до отчаяние. Самото допускане, че можем да гледаме на вярата юридически – където срещу дела получаваме спасение, вече е източник на песимизъм.
Защо пиша това? За да се уверите, че догматите имат жизнено значение за всеки от нас. Те не са суха материя, а основа на живота ни. НИЕ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ СЪДНИЦИ И ДА КАЗВАМЕ КОЙ ЧОВЕК ЩЕ СЕ СПАСИ, НО МОЖЕМ ДА СВИДЕТЕЛСТВАМЕ ЗА ИСТИНАТА И ЗА ТОВА КЪДЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТКРИТА В ПЪЛНОТА. И тогава човек ще може да черпи от извора, а не да се задоволява от учения в които има само отделни части от истината Ако човек знае още от начало учението на Православната Църква за последиците от първородния грях, той би избегнал много от проблемите си. А то гласи „Грехът на прародителите не е външен акт, а личностно противопоставяне на човека срещу Божията свята воля. Първият грях сериозно е повредил човешката природа, потъмнил е Божия образ у човека, но свободата и желанието за добро са останали. Човекът има слаби сили да се бори с греха, но те не са достатъчни. Божията благодат допълва желанието на човека да се спаси. Първият грях води към дефект на природата, придавана наследствено, а не е личен грях”.
Оказва се, че често ние не знаем най-важните верови истини и си мислим, че те могат само да ни ограничават. Затова според мен всеки човек в съзнателна възраст, определящ се за православен християнин, трябва да знае основополагащото учение на Църквата, което ще го предпази от лъжата. В начало поне да знае, защото не всеки е готов да ги приеме веднага.
Именно сега, когато ще празнуваме Божието Въплъщение, е времето да си отговорим какво значат за нас догматите на нашата вяра. Правилното им осмисляне би разрешило много от проблемите в нашия живот и би помогнало да посрещнем Рождество Христово, като осъзнат празник на изкуплението.