Какво са съновиденията? Свети Григорий Нисийски пише, че те са „ някакви видения на умствената дейност”, които „ могат да се образуват случайно в онази душа, която е неразумна”. Това се вижда и от факта, че „ мечтаещият насън често си представя неуместни и невъзможни неща, а това нямаше да се случва, ако душата и тогава се управляваше от разума и мисълта. Но …. някакви подобия на нещо случило се наяве и отзвуци, произведени от чувството и мисълта , които са останали отпечатани , благодарение на паметливата сила на душата отново се изобразяват пред нас”.
По-подробно за това пише Свети Игнатий /Брянчанинов/ :” По време на сън, човешкото състоянието на спящия е така устроено от Бога, че целия човек се намира в почивка. Този отдих е толкова пълен, че човек в това състояние губи съзнание за своето съществуване, стига до самозабрава. По време на сън всяка дейност, свързана с труд и произтичаща под управлението на разума и волята се преустановява: остава единствено тази дейност, която е необходима за съществуването и не може да бъде отделена от него. В тялото кръвта продължава да своето движение, стомахът преработва храната, белите дробове управляват дишането, кожата пропуска изпаренията, в душата продължават да се пораждат мисли, мечти и чувства, но те не произлизат от разума и волята, а от безсъзнателното действие на естеството. И от тези мечтания, свързани с произтичащите от този вид мисли и усещания се образуват съновиденията… Понякога съновиденията носят върху себе си отпечатък от произволни мисли и мечтания, а понякога са плод на нравствените наклонности на човек”.
При това, според свидетелството на блажени Августин:” душата и по време на сън не губи способността си да чувства и възприема. Защото и в това състояние тя вижда подобията на действителни и чувствени неща, при това тези подобия понякога трудно могат да бъдат отличени от реалните първообрази : и ако душата влияе, реагира по някакъв начин, то това е действено и за спящият и за будният. Например, ако някой по време на сън разсъждава и защитава в спор някакви позиции, в които твърдо вярва, то и след събуждането му, позициите ще останат същите, макар и всичко останало, което е сънувал може да се окаже лъжовно- например мястото, където е спорил, човекът с когото е разговарял и така нататък. Впрочем твърде често тези подробности изчезват безследно и се забравят, когато човек се събуди.”
Свети Григорий споменава, че на характера на сънищата оказва влияние и състоянието на тялото. :” Така например жадният сънува извори, гладният, че се намира на пиршество, и юношата, в разцвета на силите си мечтае за неща, съобразени с възрастта и страстите му”. Здравословното състояние също е от значение :” Едни сънища имат болните от разтроен стомах, други –страдащите от увреждане на мозъчната кора, други биват при имащите треска”. Също така влияние оказва и нравственият облик на сънуващия :” Едни сънища има смелият човек, други- страхливият; едно сънува невъздържаният, друго – целомъдреният… За което е свикнала душата да размишлява наяве, такива образи тя поражда в сънищата” .
Преподобни Симеон Нови Богослов говори, какво влияние оказва на характера на сънищата начина на мислене, както и заниманията на човек. „ С това, което душата е заета най- много наяве, за това тя мечтае и философства на сън, или прекарала цял ден в грижи за човешки дела, за тях тя ще се суети и в съновиденията; ако пък наставлявайки се през цялото време в неща божествени и небесни, то тогава тези неща влизат в съня и помъдряват виденията, както казва пророкът :”Момците ви ще виждат видения”/ Йоил 2:28; Деян 2:17. И няма да се прелъсти от лъжливи съновидения, а ще види истинското в съня и ще се наставлява от откровенията”.
Свети Григорий Двоеслов подробно обяснява какви различни видове могат да бъдат източниците на съновиденията: „ Понякога сънищата се пораждат от пълен стомах, понякога, когато той е празен, понякога се пораждат от дяволски нападки, понякога от размисли и нападки, понякога от откровения, понякога от откровения и размисли едновременно. От личен опит ние познаваме съновидения от първия вид , а примери за останалите съновидения намираме в Свещеното Писание. Ако често не се бяха случвали съновидения, предизвикани от нападките на тайния ни враг, то премъдрият мъж никога не би указвал за това с думите :” Съновиденията са въвели мнозина в заблуждение и надяващите се на тях са претърпели падение” /Сир. 35:7/. А също така :” не врачувайте и не гадайте”/ Лев.19:26/. Тези думи ясно показват, че трябва да избягваме съновидения, които са свързани с гадания. Относно това, че има и сънища, породени от размисли и нападки едновременно се казва :”сънищата идва при много грижи”/Екл.5:2/. . Ако сънят не би се пораждал понякога от тайни откровения , то тогава ангелът не би внушил по време сън на Йосиф да отиде, заедно с Мария и Младенеца в Египет/ Мат.2/.Когато пророк Даниил разсъждава върху съновидението на Навухудоносор /ср. Дан.2:29/ , той с благоговение разглежда сънят, тълкува неговото значение и обяснява от какви размисли се е появил. Това ясно показва, че съновиденията понякога се пораждат от размисли и откровения едновременно.
Но ако сънищата се толкова разнородни по характер, то е очевидно, колко малко трябва да им се предоверяваме, тъй като е трудно да се разбере от какъв източник те идват.
Впрочем светите мъже при дяволски нападения или Божии откровения , чрез някакво вътрешно чувство са различавали гласът и образът на видението и така са разбирали дали възприетото е от добър дух или претърпяват дяволски нападки.
Ако умът не е внимателен по отношение на сънищата, то чрез измамния дух , ще попадне в плен на много мечтания. Този дух може да предсказва много истинни неща, за да оплете след това душата в някаква лъжа”
За същото говори и Свети Филарет Московски :” Съновиденията са различни. Те може да произтичат от различни състояния на тялото, особено от състоянието на нервите, сърцето, мислите, въображението -и най-вече според влиянието на духовния свят сънищата могат да бъдат : чисти, смесени и нечисти. За да се определи от къде идват точно съновиденията е нужно да се преминат много изпитания”
Пророчески сънища:
Особено внимание трябва да се отдели на това по какъв начин светите отци обясняват така наречените пророчески сънища, които се сбъдват.
Преподобни Йоан Дамаскин говори за това лаконично :” Към мисловната способност се отнасят съжденията, одобренията, стремежът към действие, както и обратното отвращението и избягването от тях … Тази способност действа и при съновиденията, предсказващи ни бъдещето”.
Свети Григорий Нисийски описва по-подробно този механизъм, правейки разлика между такъв вид сънища и откровенията, дадени от Бога.
„ Обърканата памет и предпазливостта, дремещи под наложили се покривала, представят на спящия човек подобия на това, което го е безпокоило наяве , и твърде често му указват нещо , което се сбъдва. Защото поради нейното тънкото естество, душата притежава нещо повече от телесната уплътненост и може да вижда различното от действително случващото се…. Както виночерпецът е сънувал, че изстисква грозде в чашата на фараона, така и хлебарят си е представял, че носи кошница или с това, което всеки от тях се е занимавал, това е виждал и в сънищата си. Подобията на техните обикновени занимания, отпечатани в предвиждащата способност на душата, в дадения случай са помогнали на ума да предусети, това, което се е сбъднало в течение на времето. … Всички имат естествени съновидения, но само някой/не всички/ в сънищата могат да бъдат причастни към Божественото откровение. А всички останали сънища, ако носят някакво предвестие за нещо , то това се случва по описания по-горе начин”
Свети Николай Сръбски ни свидетелства за знаците, които Господ изпраща на хората чрез сънищата. :” Нерядко Господ Бог по време на сън дава на хората сигнал да не вършат онова, което са замислили….На някои богобоязливи жени, страдащи от безплодие и които са се молили усърдно Бог да ги дари с деца, по време на сън са им изпращани сигнали, че техните молитвите са чути.. Твърде често се случва по време на сън да се дава знак за приближаващата смърт… Такива примери за сънища-сигнали са многобройни и днес”
Светите отци осъждат стремежа към тълкуване на сънищата. По-горе бяха цитирани думите на свети Григорий Двоеслов, напомнящ ни заповедта да не гадаем по сънищата. Свети Василий Велики порицава :” Притеснен си от някакъв сън и веднага отиваш при гадателя да го разтълкува”. В статията се разглежда по-подробно как според светите отци трябва да се отнасяме към сънищата.
Аскетическо отношение към сънищата
Свети Теофан Затворник пише :” Доказано е, че сънищата могат да бъдат от Бога, лични и изпратени от врага. Как да бъдат различени е трудно с умът да разбере. Със сигурност може да се каже, че сънища, насочени против православното християнство трябва да се отхвърлят решително. Също така не е грях да не се доверяваме на сънища, към които изпитваме недоверие. Божиите, сънища, които следва да се изпълняват, отново се изпращат”.
Общоизвестно е, че бесовете нерядко използват сънищата като оръжие срещу вярващите.
Свети Игнатий /Брянчанинов/ пише : „Демоните имат достъп до нашата душа, когато сме в будно състояние, имат го и по време на сън. И по време на сън, те ни изкушават с грехове, смесвайки нашите мечтания със своите мечтания. Също така, виждайки с какво внимание се отнасяме към сънищата, те се стараят да ги направят интересни, в следствие на което нашето внимание към тези безмислици да бъде увеличено и постепенно да им се доверим.”
Същото четем и в творенията на преподобни Исак Сирин :” Понякога врагът под вид на Божие откровение тормози чрез своята прелест и представя чрез съновидения различни неща на човек и прави всичко възможно да го убеди лека-полека в истиността на видяното, да го доведе донякъде до съгласие със себе си, и така човек да се окаже предаден в ръцете му”.
От тук се вижда, че даже обикновените впечатляващи и ярки сънища, които привличат внимание, могат да бъдат опасни, ако се отнасяме към тях с нездрав интерес. Затова и у преподобни Йоан Лествичник се намират наставления за това как трябва се държим след подобен сън, за да не навредим на себе си :” Никога през деня не мисли за това, което ти си е присънило в съня като мечтание, защото това е и целта на бесовете- съновиденията да осквернят нас бодърстващите”.
Преподобни Йоан също говори и за някои особени видове бесовски изкушения, изпращани на монасите чрез сънищата :” Когато ние заради Господа оставяме домовете си и близките и се предаваме на отшелнически живот, заради любовта си към Бога, тогава бесовете се стараят да ни смутят чрез сънища. Тези сънища представят нашите близки, страдащи или хвърлени в затвора, подложени на всякакви други нещастия. Ето защо този, който вярва на сънищата прилича на човек, който преследва сянката си и се опитва да я хване”.
„Бесовете на тщеславието са пророци на сън. Бидейки хитри, ловки . те правят изводи за бъдещето от обстоятелствата и ни възвестяват различни неща, по такъв начин, че когато се изпълнят тези видения да се удивим и си помислим, че сме близо до дара на прозрението. Който вярва на бесът, за него той често е пророк. Който го презира за него той винаги е лъжец. Като дух, бесът често вижда случващото се във въздушното пространство и виждайки, например , че някой умира , той предсказва насън на лековерния. Бесовете не знаят нищо за бъдещето поради пред-знание. Известно е, че и лекарите могат да ни предскажат кога ще настъпи смъртта”.
Преподобни Петър Дамаскин говори за това как бесовете имитират „духовни” съновидения :”Виждайки, че Христос по крайната си благост общува със светите мъченици и преподобните отци, как се е явявал Той Самият или чрез ангели, или чрез други неизяснени образи, както Той казва / ср. Йоан 14:21/, и дяволът започнал да изпраща много съблазни, за да ни доведе до гибел. Затова и пишат много отци нищо подобно не трябва да приемаме : нито някакви изображения, нито светлина, огън, нито каквато и друга съблазън. Защото дяволът с хитростта си ги използва , за да ни съблазни чрез сънищата”.
Блажени Диадох Фотикийски предупреждава и за друга опасност :” Когато умът започва да усеща благодатното утешение на Светия Дух, тогава и сатаната влага в душата своята утеха в привидни сладки чувства, по време на нощното успокоение, в момент на най-крехък сън. Ако по това време умът се окаже, пазещ като топъл спомен светото име на Господ Иисус…. то и лукавият съблазнител в този час ще се оттегли”.
Как да отличаваме кои сънищата са изпратени от Бога и кои от бесовете?
По този въпрос са писали много от светите отци, като указват признаците по които можем да отличим истински ли е духовният сън или лъжовен.
Блажени Диадох Фотикийски казва „ Сънят, явяващ се по Божията любов не се изменя от един образ в друг, не навява страх, не предизвиква смях или внезапна печал, а пристъпва в душата с тихост и я изпълва с духовна радост; затова и душата след пробуждането на тялото с цялото си въжделение търси изпитаната по време на сън радост. При бесовските мечтания всичко е обратно на това: образите са непостоянни и объркани… при това те много ни говорят и велики неща обещават, с големи опасности ни плашат; на душата понякога ласкателни неща припяват…. Случва се впрочем и добрите сънища да не носят винаги радост на душата, а печал сладостна. Това се случва с тези, които вече са преуспели във велико смиреномъдрие”
Преподобни Йоан Лествечник пък пише :” Бесовете многократно се преобразяват като ангели на светлината и приемат образи на мъченици и ни се представят в сънищата, а когато се пробуждаме ни изпълва чувство на радост и благодарност. Това да бъде за теб знак за прелест; защото ангелите ни показват мъки, Страшен съд и разлъки, а събудилите се изпълват със страх и ропот . Ако започнем да се покоряваме на бесовете по време на сън, то и по време на бодърстване ще издевателстват над нас. Който вярва в сънищата, такъв в нищо не е изкусен, а който не вярва, такъв е любомъдър. И така вярвай само на тези сънища, които ти възвестяват мъка и съд, ако обаче те водят до отчаяние, то и те идват от бесовете”
Преподобни Варсанотии Велики на въпроса „как се осмелява дяволът във видение или в сън да изобрази Владиката Христа или светото причастие” отговаря така : „ Той не може да покаже нито Самият Владика Христа или светото причастие , но тъй като е лъжец ни представя образ на някакъв човек или обикновен хляб; Светият кръст обаче той не може да изобрази, защото не намира средства да го представи с друг образ… дяволът не смее да го използва/за да ни прелъсти/, защото на кръста е разрушена неговата сила и чрез кръст му е нанесена смъртоносна рана. …. И така , когато видиш в съня си кръст, знай, че този сън е истински и от Бога; но все пак търси от отците тълкувание на неговото значение и не се доверявай на своите мисли”
Преподобни Амвросий Оптински казва : „ Тези сънища може да са лъжовни, защото от истинските видения настъпва мир и душевна полза, а тези сънища предизвикват общо смущение. Затова те съветвам не им се доверявай, не се замисляй над тях, а се моли Господ и Небесната Царица да направят така, че всичко да е в твоя полза”.
Свети Игнатий /Брянчанинов/ пише :” Сънищата, изпратени от Бога носят в себе си неотразимо убеждение. Тази увереност е разбираема за светиите Божи и е непостижима за тези, които все още се борят със страстите си”
Същият светец добавя :” Трябва да знаем, че в състоянието, което сме/ състояние все още не обновено от благодатта/, ние виждаме единствено сънища , породени от бълнуванията на душата и клеветите демонски… Както се утешаваме по време на бодърстване чрез умиление, породило се от съзнаването на греховете ни и от спомена за смъртта и съдът Божи, така и по време на сън, макар и твърде рядко, при крайна необходимост, ангелите Божии ни представят нашата кончина или адски мъки, показват ни се колко сме близко до смъртта и задгробния съд. Тези съновидения ни довеждат до страх Божи, до умиление и плач за самите нас. Но такъв вид сънища се изпращат твърде рядко както на подвижника, така и на най-явния грешник и то по особено неведомо Божие усмотрение”.
Не трябва се вярва на сънища
Макар и светите отци, както беше казано по-горе, признават, че има сънища, изпратени от Бога, трябва да се има предвид, че за хората несъвършени в духовно отношение е невъзможно да отличат тези сънища от дяволските нападки. Отците категорично призовават въобще да не се предоверяваме на сънищата . В потвърждение за сериозността на съществуващата заплаха се привеждат примери, показващи как понякога и най-опитни подвижници са претърпели падение, когато са се предоверявали на сънища.
Блажени Диадох Фотийски е посветил цял раздел от своето творение на „добродетелта на неверието на сънища”. Наричайки я „велика добродетел”, той определя нейната същност в следното правило :” В никакъв случай не трябва да се вярва на сънни мечтания. Защото сънищата в голямата си част не са нищо друго, освен идолите на помислите ни, игра на въображението или бесовски подигравки и забави. Ако придържайки се към това правило, понякога не приемаме съновидение, изпратено ни от Бога, то Любвеобилният Господ Иисус няма да се разгневи. Той знае, че ние си позволяваме тази дързост , за да се предпазим от бесовските козни „
Преподобни Ефрем Сирин призовава :” Не вярвайте на лъжливи сънища ; „Съновиденията са въвели мнозина в заблуждение и надяващите се на тях са претърпели падение” /Сир. 35:7/. Защото какво съвършенство сме постигнали ние, за да имаме видения ангелски?
За това, че не трябва да вярваме на никакви сънища, говори и преподобни Петър Дамаскин:” Желаещият да достигне безстрастие, трябва … да не се бои от сънища както от добрите , така и от злите, нито да се бои от мисли лукави или благи, нито от печал и радост”.
Преподобни Макарий Оптински пише :” Когато вярваш на сънища, то лесно изпадаш в прелест. Светите отци твърдо отхвърлят и ни повеляват да не вярваме на сънища. Вместо да смущаваш себе си с празни мечти, то трябва да виждаш греховете си, винаги да се укоряваш за това, че не се поправяш и да се смиряваш, така ще привлечеш помощта Божия върху себе си”.
У Свети Теофан Затворник четем :” Във вашето писмо питате , може ли да се вярва на сънища? По-добре да не се вярва, защото врагът и наяве много глупости нашепва, а по-време на сън това е още по-удобно за него. Ако някои сънища са се сбъднали, то благодарете на Господ за оказаната милост. И за приятните, както и за назидателните сънища благодарете. От съблазнителни сънища колкото се може по-бързо очиствайте след събуждане душата и мисълта си. Най-доброто средство за това е молитвата и припомнянето на добрите събития, особено от евангелската история”
Преподобни Амвросий Оптински казва :” Преди всичко се пази от това да вярваш на своите съновиденията , опитвай се да ги забравиш и не им приписвай никакво значение”.
Свети Игнатий /Брянчанинов/ подробно обяснява , „ Безрасъдно е да се вслушваме в сънищата, толкова повече да им вярваме, защото страшна вреда може да си принесем , доверявайки им се . Когато обръщаме внимание на сънищата, то тогава непременно се прокрадва в душата ни и доверие към тях , и затова строго е забранено дори да им обръщаме внимание”.
Сънят на праведниците
Блажени Иероним Стридонски говори :” Апостолът ни повелява винаги да се молим, а при светиите даже и самият сън е молитва”.
За това свидетелства и преподобни авва Таласий :” Умът, освоботил се от страстите , вижда тънките помисли, замисли и когато тялото е будно, и когато в сън се потапя”
Преподобни Максим Изповедник „ Когата душата започва да се чувства здрава, тогава и сънищата започват да бъдат чисти и спокойни”
Свети Игнатий / Брянинчанинов/ :” Естеството, обновено от Светия Дух се управлява от съвсем други закони, отколкото падналото естество... Техните мисли и мечтания, намиращи се по време насън извън управлението на разума и воля човешки, действащи у другите хора безсъзнателно, при тях действат под ръководството на Светия Дух, и сънищата на такива хора имат духовно значение”.
По-подробно за това състояние , а именно сънят на съвършения подвижник, пише преподобни Йоан :” Когато той заспи за малко, сънят му и тогава е както будното състояние у други; защото огънят на душевния плам не допуска той да се потопи в сън и той възпява заедно с Давид” Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен”/ Пс.12:4/. Който е достигнал до тази степен и е вкусил нейната сладост, той разбира казаните думи; такъв човек не се опиянява от чувствени сънища –сънят за него е необходим само за нуждите на тялото”
Естествено е при такъв сън и сънищата да бъдат различни. Преподобни Зосима Верховски, разказвайки за духовния опит на своя учител преподобни Василиск, пише, че твърде често той е имал духовни видения” По време на такива сънни видеяния понякога той виждаше като в откровение бъдещето, приготвено за грешниците и праведниците за възмездие , но тъй като му беше трудно да изясни това, говореше, че е неизповедимо възмездието за грещниците поради страшния ужас и нетърпима мъка, а за праведниците заради пречудната слава и неизречена радост, която ги очаква. Понякога той предварително разбираше и за някои промени в своя живот, както и в живота на останалите отци, и това с течение на времето се изпълняваше”
Блажени Диадох Фотийски пише, че подвижник, имащ чист ум, даже и ако дяволът пристъпи към него със своите видения, той и по време на сън може да разпознае дяволския произход на съня. И тогава или с усилия на волята може да се пробуди, или още по време на самия сън да разобличи тази съблазън. Но всичко това се отнася за вече достигнали съвършенство хора и не се отнася до подвижници с все още среден духовен опит, или начинаещи монаси, а още повече не се отнася до обикновените миряни.
ПРАВОСЛАВНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СЪНЯ И СЪНИЩАТА (ЧАСТ ПЪРВА)