Скъпа редакция,
В един вестник от нашия град (аз също съм от Месиния), навръх Великден (30 април) излезе малка статия със заглавие „Мостът”. В нея пише: „Преди Христа беше възкресен Лазар. А преди Лазар, от долния свят се завърна Орфей... Лазар в християнството и Орфей у древните елини са символите на два свята, които Христос малко пред смъртта Си съединил, отворил вратите на рая за разбойника, който искрено се разкаял на своя кръст”.
Нямаме намерение да уличаваме в злонамереност (т.е. неверие) автора на горните редове. Смятаме, че става дума просто за несполучливо и неуместно сравнение и за езикова грешка („са с и м в о л и т е на два свята...”). Лазар и неговото възкресение не е „с и м в о л”, а о с е з а е м а и ж и в а р е а л н о с т. Разликата между символ и реалност е колкото от земята до небето. Символът може да бъде и нещо напълно несъществуващо, изцяло плод на фантазията, който служи, за да представи една или друга реалност, за която се смята подходящ. Възкръсващият феникс, например, е несъществуваща, митологична птица, която обаче се използва като символ на възкресението на мъртвите, защото действително е най-подходящ за това. Като как обаче авторът на статията възприема Лазар? Като някакъв митологичен герой, който просто символизира възкресението на мъртвите? Не го допускаме! Защото в противен случай би трябвало да му вменим неверие в евангелската истина, нещо което, обаче не е в нашите намерения, както споменахме в началото.
Но и какъв е поводът за сравнение между Лазар и Орфей? Сравняват се подобни неща, а несходни и различни. Орфей е митологичен герой, за който се предполага, че е живял в праисторическо време. Лазар е историческа личност, за която свидетелстват писатели – негови съвременници и абсолютно достоверни, при това и боговдъхновени (светите евангелисти). Орфей не е умирал и не е възкръсвал. Просто слязъл жив в Хадес (ада), според легендата, за да върне в живота своята съпруга Евридика, без обаче да успее да го направи. Лазар не бил възкресен по благоволение на несъществуващата Персефона, от легендата за Орфей и Евридика, но въчеловечилият се, всемогъщ и единствено истински Бог. Адът не върнал Лазар, победен от... пресладките звуци на Орфеевата музика, както се случило с Евридика, а подчинявайки се на божественото повеление на Господа. Евридика дори не се върнала на земята от Хадес, а била задържана отново в него за наказание на Орфей, който не спазил условието, при което му била подарена съпругата, докато Лазар се върнал в живота пред смаяните погледи на множество хора, сред които прекарал доста години след това.
Затова, нека не смесваме това, което не може да се смесва, нека не правим връзка между несвързани неща и нека не сравняваме неща, които не си подхождат. Истината е истина, а митовете са си митове. Разбира се, и митовете често са много поучителни и изобличителни и могат да се използват, за да си извадим някои изводи, но никога не е позволено да бъдат привеждани между истините на богодаруваната наша вяра. Споменатата легенда за Орфей и Евридика, например, както и множество други подобни легенди, гръцки и чужди, са ценен апологетичен материал, като въпиющи свидетелства за вярата на хората преди Христа в задгробния живот и като такива можем да ги ценим и употребяваме. Но това е едно, а съвсем друго е да поставяме редом един до друг мита за Орфей и историческото събитие на възкресението на Лазар!...
Атина, 15 май, 1978 г.
С почит,
Архимандрит Епифаний Теодоропулос