С мен се случи нещо неочаквано

В Сирия имало един град, наречен Рамел, в който се зидала каменна църква на името на свети великомъченик Георги. Но понеже по тия места нямало камъни, от които би могло да се издялат колони за укрепване на църковното здание, мнозина боголюбиви рамелски граждани отивали по чужди страни да купуват подобни колони за строящата се църква, като харчели много пари за тях и по морски път ги докарвали до означеното място.

ЦВЕТЯТА БЯХА ВСЕ ЕДНО СЕГА ОТКЪСНАТИ

Бях току-що постъпила като клисарка в Руската църква в София и много се притеснявах дали се справям добре. Една вечер, когато вече трябваше да затваряме храма, бях в криптата и както обикновено отидох да избърша със спирт плочата на гроба на владика Серафим (по това време той още не беше канонизиран) и да му се помоля за последно през този ден.

Старецът Паисий разказваше: „От единадесетгодишен четях жития на светиите, спазвах пости и извършвах бдения. По-големият ми брат вземаше житията и ги криеше. Но не постигна нищо. Отивах в гората и продължавах. Тогава един негов приятел, Коста, му казал: „Ще му направя такова нещо, че всичко да зареже”. Дойде и ми разви Дарвиновата теория.

В древните книги, между многото Богородични чудеса, се разказва и за това как Божията майка веднъж оказала чудесна помощ на една жена, която била пренебрегвана и мразена от мъжа си.

Живели някога двама съпрузи,  твърде млади още. Те били от благороден произход и имали голямо състояние. Отначало съпружеският им живот бил щастлив, но след това станал нещастен.