България-новинарски блок

Във времето на жестокия император Диоклетиан (284–305 г.) в древния град Никея на малоазийската област Витиния живяло благочестивото християнско семейство на Теодор и жена му Флоренция, които имали благодатна рожба – юношата Неофит. Той бил слънчево дете.

Книгата "Любовта прогонва страха" е от поредица "Вяра и култура" на издателство "Захарий Стоянов" и е издадена с благословението и съдействието на Негово Високопреподобие схиархимандрит Амвросий, игумен на Славянобългарския манастир "Свети Великомъченик Георги Зограф" в Света Гора, Атон.

Образът на св. Антоний ярко свети високо над нас. Очите ни се присвиват, непривикнали към ослепителните струи светлина, но нашият Господ Иисус Христос ни е дал заповед да се усъвършенстваме (Матей 5:48) и ние трябва да търсим точно тези Негови светила, светилници, които ни указват пътя. Трябва да се отдалечаваме от тъмнината и да навлизаме в светлината и може би, с Божията помощ, зрението ни ще укрепне.

Здравей, прекрасна моя, но... тъжна. Здравей красива моя, но... похабена.

Здравей, любов моя.

Пиша ти, защото не мога да продължа да живея така. Толкова много грехове извърших спрямо теб. Толкова несправедливости, предателства, мерзости... Душата ми е притисната сякаш от воденичен камък. Едвам издържам под тази тежест. 

Обрязването като обред на посвещаване на Божеството съществувало при много народи, включително и при египтяните. Според еврейското разбиране кръвта е свещена, тъй като „кръвта е душа”, кръвта, изтичаща от органа, даващ живот, означава да се посвети на Бога животът, приет като дар. При израилтяните този обред започнал да ознаменува встъпването в съюз (завет) на Авраам и избрания народ с Бога и трябвало да напомня на народа за произтичащите от това задължения.

Кондак 1.

Светителю отче Николае, моли Бога за нас.

Дивни чудотворче и изряден Христов угодниче, тебе, извора на многоценно миро от милост Божия за цял свят и неизчерпаемо море от чудеса, с любов възхваляваме. А ти, имайки пред Бога дръзновение, пази ни от всякакви беди, за да ти казваме: Радвай се, велики чудотворче Николае.

Единственият наш островен манастир „Св. Анастасия Фармаколитрия" се намира върху остров от 8500 кв. метра. „Прекрасен и чудно самобитен е манастирът „Света Анастасия" над тоя остров - синя скала, фантастичен връх на подморска планина", пише за него Антон Страшимиров.

Идеята за създаването на манастира и изграждането му се дължи на двама заможни братя колибари от Балкана.

Царице моя преблага, надеждо моя Богородице, Закрилнице на сираците и Застъпнице на странниците, Покровителка на угнетяваните, Спасение на загиващите и Радост на всички скърбящи. Ти виждаш моята беда, Ти виждаш моята болка и скръб. Помогни ми, понеже съм немощен; упъти ме, понеже съм странник. Ти знаеш моята неволя – избави ме, както Сама благоволиш.

В последните страшни времена, когато греховете ни се умножиха, не закъсняха да се умножат и бедствията над нас, в изпълнение на думите на св. апостол Павел:"Много пъти съм ... бил в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя"(2Кор.11:26).

ОТЕЦ ЕВТИМИЙ ДИОНИСИАТ

В края на октомври 1951 година прекарах няколко дни в гръцкия манастир “Дионисиат”. Там се запознах с един грък от Сикон, който беше живял в Русия, в Кавказ, а оттам по време на гражданската война се оттеглил на Атон. Наричаше се отец Евтимий. Беше надхвърлил шестдесетте и се отличаваше с мъдрост. Беше библиотекар в манастира. С него имах много и забележителни разговори.