ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
ВАШИ ВИСОКОПРЕПОДОБИЯ,
ДРАГИ ОТЦИ,
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
В Първата неделя от Великия и спасителен пост Църквата отново насочва нашите мисли и внимание към светото Православие, към онова право-славене на Бога, което е отличителен белег само на онази Църква, която е останала изцяло вярна на спасителното Христово учение – такова, каквото то е предадено в света от нашия Господ Иисус Христос и от Неговите просветлени от Светия Дух ученици.
Христови апостоли и свидетели на Неговото всепобедно Възкресение, мъченици и изповедници на спасителната ни вяра, Отци и учители на Църквата от всички векове и богопросветени съсъди на Божията благодат – всички те, във всяка епоха, независимо от предизвикателствата, и днес неизменно насочват стъпките ни в единствено верния път към Божието царство. Всички те, с личния си жертвен подвиг във вярата и своето свидетелство за Истината, са винаги до нас, за ни показват не само на думи, но и на дело какво означава Православие и как то може и трябва да бъде изповядвано, живяно, съхранявано и предавано – всеки ден и час, всеки миг от земния ни живот.
Живот, който – по думите на Христовия апостол – подобава да живеем не за себе си, нито вглеждайки се в другите, а само „за Господа”. Защото „всички ще застанем пред съдилището Христово” и „всеки от нас ще отговаря Богу за себе си” (Рим. 14:7-12), ала който е придобил мирен дух, около него, както казва и великият Божи угодник св. Серафим Саровски, ще се спасят хиляди. А какво, освен спасението – спасение на всеки човек и на цялото творение – може да бъде цел и смисъл на съществуването и присъствието на Христовата Православна Църква в нашия свят? Има ли нещо, което да е по-важно от това?
Над този именно въпрос подобава да разсъдим най-много тъкмо днес – в деня на Тържеството на светото Православие. И само когато стигнем до неговия верен отговор, да си дадем сметка в какво се състои и самото свето Православие, неговото Тържество и как подобава да се изповядва и да се отстоява това Православие, – на всяко място и по всяко време, – така щото Господ, както и някога, в зората на живота на Църквата, всеки ден да продължава да прибавя към нея такива, които да се спасяват (Деян. 2:47).
Да си дадем сметка, че това е нещо, което е възможно само когато извира от нашата любов. Така, както в любовта Си Сам Бог „отдаде Своя Единороден Син”, Който принесе Себе Си в жертва „за живота на света” (Иоан 3:16; 6:51). И както от любов към Бога жертваха, и продължават да жертват живота си и всичко свидно мъчениците и изповедниците на вярата – тези съвършени подражатели на Господа.
Само по този начин подобава и нам да бъдем свидетели на светото Православие, негови изповедници и проповедници в света около нас. Свят, който винаги е жадувал за истинното и спасително Божие слово, страдайки в своето нескончаемо лутане в търсенето на Истината. Този именно свят чака от нас – православните християни – слово и наставление, съвет и назидание, молитва и утешение, ала преди всичко това той чака от нас любов. Защото „знанието възгордява, а любовта назидава” (1 Кор. 8:1). И защото, – отново по думите на апостола – любовта е единствената, която „никога не отпада” (1 Кор. 13:8).
И така, възлюбени, Православието е колкото в поучението и наставлението, още повече – в любовта. В любовта, за която в Писанието четем, че „покрива много грехове” (Притч. Сол. 10:12; 1 Петр. 4:8), която св. ап. Павел нарича „свръзка на съвършенството” (Кол. 3:14), а Господ Иисус Христос – Своя заповед: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих” (Йоан 15:12).
Изявата пък на тази любов е постоянната наша жертвоготовност за ближния, както и Христос се жертва за нас: „Любовта, четем в Първо съборно послание на св. ап. Йоан (3:16), познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята”.
В тази любов и в тази богоподражателна и спасителна жертвеност е и истинското Православие. И търсене първом на царството на Бога и Неговата правда (Мат. 6:33), търсене на едното потребно (Лука 10:42) и на „това, що е горе” (Кол. 3:1). Когато пък сме намерили всичко това, когато сме го съхранили за себе си и в любов щедро го споделяме с нашите ближни, тогава, по думите на Господа, ще ни се „придаде” и всичко останало. Тогава ще пребъде и светото Православие, което с такава тържественост чества Църквата всяка година в тази Първа неделя от светата и спасителна Четиридесетница!
Божият мир и Неговата любов, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
Амин!
† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
-------------------------------------
Слово на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит (1945-2024) в Първата неделя на Великия пост – Православна, произнесено в ПКСХП “Св. Ал. Невски“, 20 март 2016 г.