Редове на студента

Патриарх Тихон отслужва молебен, 1918 г.

Сред загадките на църковния живот по съветско време беше съдбата на мощите на св. патриарх Тихон, погребан през 1925 г. в Малкия храм на московския Донски манастир. През 1946 г. на панихидата край неговия гроб Крутицкият и Коломенски митрополит Никола (Ярушевич) казал тъжно: „Ние се молехме сега само над гроба на дядо патриарх. Тялото му не е тук“.

Както приживе, така и след представянето му в Господа свети Николай си остава бърз помощник на призоваващите го и ги избавя от всякакви беди. Ето някои от описаните в литературата неговите чудеса, станали след смъртта му:

1. За силата на иконата на св. Николай

При византийския император Лъв Исаврянин, средата на VІІІ век, и при патриарх Атанасий станало следното чудо: свети Николай се явил на благочестивия старец Теофан и му казал да поръча три икони - на Господа, на Пресвета Богородица и на него самия.

Св. Порфирий Кавсокаливит (1906-1991)

     Два часа през деня е, намирам се на площад „Св. св. Козма и Дамян“ в Атина. Спирам пред светофара. Към мен се приближава някакъв мъж.

– В Мениди, моля!

– Извинете, не мога – отговарям, – закъснявам.

Действително нямах време: в три часа трябваше да съм в района на пристанището в Пирея.

Св. Теофан Затворник, епископ Вишенски (1815-1894)

Това са подвизите, чрез които душата, тялото и външното ни поведение се формират в съответствие с духа на новия живот, след като духът при обръщането бива съживен от Божията благодат и достига до решимост и обет и запечатването им със светите тайнства. Но както в началото обръщането към Бога е ненадеждно, ако човек не го запечата с благодат чрез тайнствата, така и през цялото следващо време ревността е слаба, усърдието - безсилно, волята - слаба, животът - едва мъждука, ако човек не се обновява чрез божествените тайнства изповед и свето причастие.